Пореден успех за Райън Рейнолдс

В последните години Райън Рейнолдс се превърна в нещо повече от желан актьор – той си изгради собствен бранд. Ако видим филм с него, много добре знаем каква роля ще играе, а до голяма степен можем да предвидим и формулата на сюжета. В това няма нищо лошо – човекът прави хит след хит, филмите му са харесвани (включително от нас), забавляват ни, трогват ни, а понякога ни представят и интересни концепции (Free Guy). Новото предложение от бранда се казва „Проектът Адам“ и излезе миналата седмица по Netflix. Вероятно повечето от вас вече са го гледали, но все пак ще му напишем едно ревю без спойлери (сравнително кратичко), за да може да се чете от всички.

Възрастният Адам живее в 2050-та година – бъдеще, в което пътуването във времето съществува, но светът се е развил зле. Съпругата му се смята за мъртва след посещение в 2018-та година и той краде кораб, с който да посети същия период, да я намери и да я спаси. Озовава се обаче 4 години по-късно – в 2022 година. Там среща своята 12-годишна версия, която още тъгува за починалия си баща, заяжда се със съучениците си (нищо, че те го ступват без проблем) и се държи зле с майка си. Двамата трябва да работят заедно, за да предотвратят лошото бъдеще, но и взаимно да си помогнат – единия да придобие самочувствие, че в бъдещето не го чакат само лоши неща, да се вземе в ръце и да започне да цени, това, което има, а другият да си спомни, че детството не е толкова лошо и не е необходимо травмиращите моменти в него да го дърпат постоянно назад.

Честно казано, филмът може лесно да се опише само в едно изречение – приятен е, забавен и емоционален, но не е оригинален или супер впечатляващ. Въпреки че концепцията е доста различна, напомня в известен смисъл както на „Свободен играч“, така и на „Дедпул“ (влиза идеално в бранда Райън Рейнолдс). Иначе казано – знаете какво да очаквате, но формулата започва мааалко да се изтърква. Атмосферата и хуморът са почти същите, емоционалният заряд е подобен, единствено е увеличен факторът носталгия, който става все по-модерен с продукции като Stranger Things и It (Part One), където пак имаме деца, излизащи от училищното си ежедневие и борещи се със злото. Рейнолдс отново е симпатичен вдетинен възрастен, който търси щастието си и е готов да се жертва за хората, които обича, докато междувременно ръси шеги.

Един елемент в концепцията ми направи доста приятно впечатление. Филмът си е мъжки – с мъж и момче главни герой (които са де факто един и същи персонаж), като срещата с баща им накрая е кулминацията на историята. Същевременно, той си е и доста емоционално зареден, има немалко сцени, които ме просълзиха. Значи ето, че не е необходимо мъжките филми да бъдат безмозъчни екшъни с мачовци, чиито сърца и физиономии не трепват – позволено е да сме чувствителни. От друга страна, за да имаме съвременна качествена драма и интересни израстващи персонажи, не е необходимо да ползваме маргинализирани или дискриминирани стереотипи, не е задължително да запълваме някакви квоти по полов, расов или сексуален признак.

Леко неприятен привкус ми остана от два елемента. Първият е странно изглеждащата в младия си вид злодейка. Явно са ползвали някое мобилно приложение, за да й докарат този вид, защото не изглежда естествено. Вторият е недотам смисленото вкарване на Зоуи Салдана във филма. Персонажът й уж е замислен като важен, но всъщност се усеща като третостепенен и даже ненужно пришит към общата история, просто за да има някаква любовна сюжетна линия. Каквато никак не е необходима на хубавата семейна история с научнофантастичен елемент. За логиката на пътуването във времето няма да говоря, тя е съвсем маловажна и служи само за двигател на историята, така че няма да задълбавам в нейните пропуски – такъв труд не си е направил и сценаристът. Но пък се повдигат по-земни и интимни въпроси като отношението към родителите, отношението към собственото ни минало, страхът от бъдещето, травмите зад успеха и други теми, по които всеки от нас вероятно размишлява.

Въпреки че съм доста скромен откъм похвали, „Проектът Адам“ не е никак лош филм. Идеален е за разпускане или гледане с роднини. Ако не беше на Netflix, българските телевизии щяха да го въртят в съботните вечери до откат, и има защо. Просто се надявах на малко повече, на нещо по-оригинално и запомнящо се. Ревюто е кратко просто защото нямам какво толкова да коментирам като впечатления. Но това не е толкова лошо, колкото звучи. Понякога не е проблем да се възпроизвежда една и съща формула, щом доказано работи добре. Със сигурност не съжалявам, че съм го гледал, и с удоволствие го препоръчвам, макар и няколко часа след гледането да не помня много от него.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.05)