Скука на квадрат

Ревю на филма „Хитмен: Агент 47“, по кината от 28 август.

Помните ли онзи филм „Хитмен“, в който наемният убиец се разхождаше из София все едно е Санкт Петербург и скачаше от Шератон? Тъпичък беше. Е, сега 20th Century Fox са направили нов опит за екранизация на култовата компютърна игра и, изненадващо, не са успели да прескочат летвата на предишния. Дори са се спънали (за такива ситуации съществува лафът „да се спънеш на равното“), паднали са и са се пребили. Hitman: Agent 47 тръгва с банален сюжет, банален екшън, банални персонажи и отново без да показва грам уважение към играта, която уж адаптира. Официалната премиера на филма е 28 август, но той вече върви предпремиерно по кината.

Не се оставяйте трейлъра да ви заблуди, че филмът е интересен и як. Сюжетът общо взето е разказан в него, дори има няколко сцени, които са изрязани от филма или променени – отново притеснителен знак за финалната версия, също като при „Фантастичната издънка“, пардон, четворка. „Хитмен: Агент 47“ има и друго общо с провала на Джош Транк – отчайващия рейтинг от 8% в RottenTomatoes. А, да, и създателите му са толкова сигурни, че ще има продължение, че са включили допълнителна сцена-клифхенгър след надписите. Ще ми простите, ако ви разваля шокиращата изненада, но в нея лошият се оказва недоубит и си отваря очите на фона на зловещ саундтрак.

Първо, ако има фенове на играта, нека не очакват любимият им герой да бъде представен като тихия убиец, който се слива с обстановката, очиства жертвата си и изчезва преди някой да е разбрал, че е там. Има няколко елемента, но като цяло хитменът тук е екшън герой тип Рамбо, който е нападнат от 100 човека, стрелящи по него, но успява да оцелее и да избие всичките си врагове. Има доста такива екшън сцени, които биха могли да са зрелищни, но повечето от тях са твърде дълги и монотонни, за да оставят положително впечатление.

hitmanСюжетът също е доста далеч от игрите. Главната женска роля измества персонажа, на когото е наречен филмът, но не по чаровен и завладяващ начин като в „Лудия Макс: Пътят на яростта“, а по начин, който показва, че и двамата герои нямат нищо интересно в персоните си. Скорост. Интелигентност. Сила. Скука. Но не и характер, индивидуалност, атрактивност, нещо за което да се хванеш и заради което да симпатизираш на поне единия. Всъщност, лъжа – момичето имаше някакъв потенциал в началото, но го пропиля тотално, когато реши да приема гените си и да става хитменка/хитгърла. Това е един от основните конфликти на филма – емоции и човещина срещу ефективност, заложена в гените. Но твърде много преекспонирах значението и развитието му в този абзац, повече отколкото това е сторил режисьорът.

Може би най-големият грях на филма е бъркотията, наречен сюжет. Наративът започва със сложна и ненужно дълга и завъртяна история на експеримента, довел до съществуването на Хитмен. Нагледен урок по инфодъмп. От нея почти нищо не се разбира, но не е и нужно, защото скоро почва екшънът, в резултат на който стотици безименни лошковци ще бъдат гръмнати. Бих искал да ви я преразкажа, за да имате представа за какво става дума във филма, но не мога, защото това е от онези сюжети, които забравяш веднага щом излезеш от киното. Не е толкова обидно тъпа, колкото например в „Трансформърс: Ера на изтребление“ (това продължава да е най-ужасният филм, на който съм писал ревю), но няма с какво да я запомните. Дори да е имала интересни наченки – главната героиня използва част от способностите си без да знае какви са точно, търси човек, когото не познава, но е важен за нея по мистериозна причина (как е възможно да знаеш името и миналото в детайли на човека, а да не знаеш, че е собственият ти баща, и да се шокираш като научиш – не ми го побира главата), а главният герой в началото изглежда като злодей и има потенциал да бъде нещо като Терминатор, което би било яко. Но тези наченки са смачкани, убити, премазани, изядени, сдъвкани, изплюти и захвърлени през прозореца на сингапурски небостъргач.

Впрочем, Сингапур е една от малкото хубави страни на филма. Част от действието се снима именно там и някои сцени изглеждат като туристическа реклама, което може да е обидно за зрителя, но поне е красиво и не много по-скучно от научнопопулярен филм по травел ченъл. Като цяло, визията на режисьора не е толкова лоша – добре е замислена и сцената, в която колата на добрите е прихваната в средата на кръстовището, а лошите се спускат към нея по въжетата на куките им, а също стилно изглежда и избиването на лошковци с много кръв върху бели стени. Естествено, за целта хитменът изстрелва тонове куршуми от пистолети все едно са картечници, но го прави заставайки в готини фотогенични пози, които не могат да бъдат нарушени от досадни подробности като откат или нужда от презареждане на оръжието.

deal-singapore_2659071b

Сингапурската архитектура е много по-вълнуваща от действието на филма.

Впрочем, и за актьорите не може да се каже, че са некадърни. От каста вероятно сте чували само за Сиаран Хиндс и Закари Куинто, но те са второстепенни. Рупърт Френд и Хана Уеър не са най-големите звезди и нямат химия помежду си (героят Хитмен е такъв, че може да има химия само с пистолета си), но не са лоши актьори сами по себе си. Просто сюжетът не им дава нищо запомнящо се за правене, дори изисква от тях да са скучни. Така че и на тях не може да се сърдим.

Редно е да се отбележи, че на места има и добър саундтрак. Авторът на музиката към филма сигурно не го е гледал, защото е правил теми, подходящи за надъхващ екшън, който ще бъде гледан от стотици милиони зрители и ще даде началото на цяла вълна от успешно адаптирани за кино видео игри, каквато няколко поколения геймъри още чакат. Добре де, не е чак толкова феноменален, но определено е много по-добър отколкото показваното на екрана изисква и разликата в качеството на двете фрапира.

Ако въпреки всичко написано държите да гледате „Хитмен: Агент 47“ на кино, няма да ви спирам, само ще ви посъветвам да не ходите късно вечерта или недоспали. Не е лесно да се заспи в киносалона, все пак е шумно, но с този филм е възможно. Не обижда интелекта толкова брутално, колкото „Костенурките Нинджа“, но вероятно има и по-интересни неща за гледане. Финалната оценка се получава по-ниска само заради елемента „хитов потенциал“ – за съжаление, франчайзът Hitman просто няма толкова фенове и потенциал за печалба колкото култовите деЦки, споменати по-горе, така че дори носталгията към миналото не може да задължи достатъчен брой хора да го гледат и да го спасят от тотално забвение.

 

Моята оценка:
История – 2-
Герои – 2
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 2.50
Теми за размисъл – 3=
Емоционален заряд – 2-
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 3+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.50

Общ успех: Среден (2.95)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Няма да видим адекватна екранизация според мен никога.