Свят на мечтите или истински кошмар?

Първият сезон на „Дърк Джентли” се оказа ярък цвят на фона на все по-клишираните западни сериали. Той успя да изненада зрителите със своя изключително откачен, забавен, но и на места тъжен сюжет, в който бяха забъркани равни количества от някои на пръв поглед несъвместими елементи, обичайни за фантастичния жанр. Ако се съмнявате, че една история не може да бъде подредена и адекватна, когато в нея се разказва за хора със свръхестествени способности и правителствена агенция, която ги преследва, размяна на тела на хора с хора, хора с животни и животни с животни (незабравимото котенце-акула) и пътуване във времето, съчетано с обичайните за това занимание парадокси, трябва да знаете, че грешите. Сюжетът на първия сезон първоначално стряска и създава впечатлението, че е безсмислен шарен хаос, но в действителност е много добре обмислен пъзел, в който всичко си попада на мястото, защото, както казва неведнъж самият холистичен детектив Дърк Джентли – „Всичко е свързано”.

Вторият сезон на сериала е различен по своему, но в никакъв случай по-лош – напротив – той е все така забавен за гледане, откачен, открояващ се и планиран до най-малката подробност. Още първите сцени, представящи изключително нереалистичен приказен пейзаж и мъже, дуелиращи се с гигантски ножици, подготвят зрителите за странните и на пръв поглед напълно нелогични неща, които предстои да се случат… Преди да се запитате „Какво по дяволите, гледам?”, историята се връща в по-познати води – няколко седмици след трагичните обрати във финала на първи сезон. Главните действащи лица са разпръснати и никой не е особено щастлив от съдбата си. Тод е застигнат от кармата и страда от същата болест като сестра си –  парарибулитис; Фара все още е с него и двамата заедно обикалят американската провинция, за да се измъкнат от агентите на Черно крило. Аманда, сестрата на Тод, и Вогъл, четвъртият от Тримата хулигани, са в много подобно положение, но в по-голяма опасност. По същото време Дърк (наричан още „Проект Икар”), е затворен в агенцията и принуден да се подлага всеки ден на потискащи и досадни тестове, чиято цел е да разгадаят как работи „силата” му.

Новият шеф на Черно крило, сержант Фрийдкин, който е нещо като идиот, е изключително неудовлетворен от работата си, защото е очаквал да е много по-вълнуваща. Изглежда, че всички „проекти” (или иначе казано хора с необичайни способности), държани в плен в различните отделения на агенцията, са съвсем обикновени и скучни. „Изследванията” (т.е. тъпите и безсмислени тестове) на Дърк не постигат никакъв резултат, а единствените обекти на Черно крило, чиито дарби могат да бъдат възприети без умствен напън, са енергийните вампири – „проект Инкубус“. За съжаление, сержантът не може да ги понася и се страхува от тях…

Междувременно в далечната и небивала страна Уендимор, в която благородниците се дуелират с ножици, а в небето непрестанно обикаля един влак, е на път да се изпълни „древно” пророчество – „момчето” трябва да се завърне и да спаси всички от зъл и жесток магьосник, който насъсква двете местни благородни семейства едно срещу друго да се избиват взаимно, докато се подготвя да заграби цялата власт. Ситуацията се утежнява от това, че злият магьосник е намерил начин да се прехвърли в нашия свят и вече е заплаха не само за уендиморците, но и за нищо неподозиращите американски селяни. Единственият, който може да го спре е споменатото момче, а единственият, който може да открие момчето, според пророчеството е, разбира се, Дърк Джентли.

Макар да е изпълнен със смешни моменти и да напомня за откачена детска фантазия, сюжетът е много оригинален и изненадващо зрял. Темата, която изпъква на преден план, е за способността на човек да подобри живота си и със собствени усилия да открие своето място в света. Не един или двама, а буквално всички основни действащи лица – герои и злодеи, са посветени напълно на тази житейска мисия. Това води до някои доста любопитни промени в поведението и характерите им. Тод, който в първи сезон беше паникьосан и не съвсем доброволен асистент на Дърк, е много по-смел и решителен – в един момент дори се опитва да изземе функциите на холистичния детектив. Точно обратното се случва с Дърк, който вече не е толкова оптимистичен и ентусиазиран и най-после осъзнава, че неговите разследвания са свързани с доста сериозни негативни последствия за случайните хора, въвлечени в тях (изразяващи се понякога и в смърт). Разбира се, самият Дърк няма вина за това, но фактите са неоспорими, а детективът все по-малко харесва ролята си на пионка на Вселената и все по-често си задава въпроса какво всъщност Е той и има ли избор, освен да бъде това, което Е? Същите въпроси вълнуват и холистичната убийца Барт, но тя търси отговорите по свой начин. От друга страна, Аманда постепенно се разделя със страховете, които са я измъчвали цял живот и преоткрива вътрешната си сила.

В лагера на злодеите нещата са не по-малко интересни и заплетени – новият шеф на Черно крило, който както споменах, е кръгъл глупак, претърпява впечатляваща трансформация и постепенно става по-осъзнат (по отношение на собствената си некомпетентност), по-сериозен, но и много по-човечен. Не съм сигурна доколко е реалистична тази огромна промяна, но чрез нея е предадено едно ценно положително послание, а именно че у всеки е заложена способността за духовно израстване. Много по-изненадваща посока поема личностното израстване на Кен („гаджето” на Бард) – няма да разкривам подробностите, тъй като той е една от изненадите на сезона, но можете и сами да се досетите какво се случва с един интелигентен, но ограничен човек, когато изведнъж се сдобие с власт.

Магьосникът от пророчеството е с относително малка роля, но е подобаващо зловещ и извратен. Той следва общата тенденция (промяна и преосмисляне на битието) и също стига до изненадващ извод, касаещ собствените му житейски стремежи – че не иска да бъде владетел на света (нашия или приказния), а просто му доставя удоволствие да кара хората да страдат. Темата за промяната е толкова ярка, че в един момент Тод дори я обобщава в прав текст – а именно, когато човек иска да поправи живота си, той трябва да поправи собствените си грешки и да промени себе си, а не да се опитва да промени света според собствените си разбирания. За съжаление, тази проста истина не винаги е лесна за осъзнаване. Тя не може да бъде възприета от Сузи Бортън – обикновена американска домакиня, която страда от неприятния си начин на живот (социална изолация, парични и здравословни проблеми, тъп и грубоват съпруг и не по-малко неприятен син-тийнейджър). Образът на Сузи – по-точно неговата еволюция, е едно от най-интересните неща в сюжета. Именно тя поднася на зрителите и един от първите неочаквани обрати, защото на пръв поглед изглежда достойна за съчувствие, онеправдана жена, но в действителност не е точно такава…

Обратите в историята са няколко и са доста добре представени и трудни за предсказване. Финалната развръзка е нещо, за което постепенно ще започнете да се досещате доста преди края на сезона (тъй като постепенно се разкриват все повече и повече улики, които водят към нея), но въпреки това също е до голяма степен непредсказуема и като цяло – удовлетворителна. По-незначителните персонажи, като тримата хулигани (и Вогъл), шерифите от провинциалното градче, превърнало се в арена на събитията, жителите на Уендимор и служителите на Черно крило (начело със зловещия г-н Прийст) допринасят за богатството и колорита на сюжета. Никой не е излишен и всеки има своята роля – голяма или малка (а в някои случаи – малка, но ключова). Тримата хулигани са много по-симпатични в сравнение с първи сезон на сериала, в който предимно крещяха, трошаха и преследваха Дърк. Особено забележителни са пректите на Черно крило, които не бяха показани в първи сезон – холистичната актриса Мона и „Проект Молох” (първия асистент на Дърк)…

Фантастичните елементи – а именно „приказното” царство, самоосъществяващото се пророчество, злият магьосник, всичките заклинания и черни магии, които са разпръснати щедро в епизодите, правят сериала да изглежда по-скоро като фентъзи с елементи на черна комедия, отколкото като фантастика. Все пак Вселената работи по един мистериозен и необясним начин и в известен смисъл всичко си има научно обяснение (също толкова мистериозно и трудносмилаемо – но се налага да го приемем каквото е).

Що се отнася до драмата и емоциите – те определено присъстват в достатъчна степен, за да разчувстват зрителите и да ги накарат да симпатизират на персонажите. От друга страна, сюжетът има и някои романтични отклонения, които са по-скоро слабо застъпени. Взаимоотношенията между синовете на враждуващите благородници от Уендимор (те са нещо като Ромео и Ромео) придават модерен нюанс на историята. Двамата влюбени са много симпатична двойка, но връзката им е напълно засенчена от всичко останало, което се случва. Що се отнася до другите – Тод и Фара са нещо като двойка, но нямат абсолютно никаква химия и явно не се чувстват истински обвързани; от друга страна Дърк е все така асексуален, но успява да се въвлече в някои много странни (и смешни) ситуации с жени. Ако оставим романтиката настрана, емоционалните моменти са достатъчно силни, за да придадат тежест на историята и това е напълно достатъчно.

Развръзката – не само на случая с приказната страна Уендимор, а и на самия сезон, е достатъчно затворена и задоволителна.  За някои от персонажите краят е щастлив (буквално като в приказка), за други – оптимистичен, а за трети – по-скоро депресиращ. Очевидно е, че създателите на Dirk Gently’s Holistic Detective Agency са възнамерявали да продължат историята на холистичната детективска агенция в още поне един сезон. За съжаление, сериалът е прекратен и засега няма изгледи такъв да се случи – може би някой ден той ще бъде подновен от друга телевизия и тогава ще може да видим още откачени мистериозни случаи и още странни хора с абсурдни дарби, с каквито не могат да се похвалят дори Х-мен… Но към момента това е пожелание, което остава в сферата на мечтите, а дори и така сериалът си струва да се изгледа отначало докрай.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Общ успех: Отличен (5,80)