3v1 awake oxygen aferlife

Три тъпи филма на Netflix от тази година

Кратки отзиви за Oxygen, Awake и Afterlife of the Party

С поне по един филм на седмица, амбициозната стратегия на Netflix да доставя постоянно забавление на абонатите си няма как да не дава засечки от време на време. Да не кажем, че се случва по-често от приемливото. Редом с някои доста солидни предложения като Fear Street и Blood Red Sky, стрийминг платформата пусна и немалко тъпотии. Те не заслужават отделни ревюта, но все пак трябва да отбележим съществуването им и да си кажем защо не е необходимо да си губите времето с тях, освен ако не сте сигурни, че на вас и вашите вкусове ще ви допаднат.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Започваме с най-голямата глупост – Awake. Концепцията на филма е сравнително интересна – от един момент нататък всичко електронно спира, а хората вече не могат да заспят. Освен дъщеричката на Джил, която по време на събитието претърпява инцидент. Изведнъж способността й да заспи се превръща в специална дарба и я прави търсена и желана както от армията и държавните институции, които бързат да я разпарчетосат, за да извлекат някак лекарство от нея, така и от обикновените хора, които без сън бързо губят разсъдъка си.

Най-лошото във филма е актьорската игра. Децата са дразнещи, главната актриса е крайно неубедителна, до степен, в която те вади от филма, а поддържащите актьори изобщо не си дават зор, защото осъзнават в каква простотия са се набутали. Сценарият е скучен и банален, персонажите са плоски, има не повече от 2-3 момента, в които да си заслужава да вдигнете поглед от телефона или манджата (според кой с какво се занимава докато си е пуснал това за фон). Не го препоръчвам дори за убиване на време. „Будни“ може да разказва за будни хора, но вас определено може да ви приспи.

Обща оценка: 2+

Бутон за зареждане на YouTube видео

Продължаваме с голямото разочарование Oxygen. С именит режисьор като Александър Ая („Рога“, „Хълмовете имат очи“), висока научнофантастична концепция и доста щедри оценки, очакванията към „Кислород“ бяха големи. Млада жена се събужда в капсула без да помни как е попаднала там. Остава й кислород за само няколко часа. В течение на филма тя се ориентира какво се случва, къде се намира и как би могла да излезе от капсулата преди да се задуши.

Мистерията се поддържа сравнително интересна и се разкрива постепенно, отговорът е драматичен, макар и леко предвидим. Признавам, че сценарият доста се старае да изцеди историята докрай и да намира с какво да запълва времето на главната героиня. Лошото е, че една лежаща жена няма какво толкова да прави в продължение на час и половина, което да е интересно за зрителя. Със сигурност от идеята би се получил превъзходен късометражен филм, но 90 минути (100 с надписите), въпреки усилието на сценаристите, просто е прекалено много, а финалът не е достатъчно силен, за да оправдае нашето усилие да издържим докрая. Все пак, ако харесвате по-„съзерцателни“ филми от типа на Ad Astra и I’m Thinking of Ending Things, ако сте свикнали на бавни сюжети в арт-продукции, може да му дадете шанс и на това упражнение. Но „Кислород“ определено не е за списъка със задължителни фантастики.

Обща оценка: 3.50

Бутон за зареждане на YouTube видео

Завършваме с Afterlife of the Party, който може би не сте го чували, защото и ние не го бяхме чували преди да излезе и се надяваме повече да не го чуваме. Не че е лош – даже е доста добър за това, което си поставя като цел – просто летвата е страшно ниска и прескачането й не е особено постижение. Става дума за младо постоянно купонясващо момиче, което един ден умира в нелеп инцидент. За да се разбере къде ще прекара задгробния си живот – Горе или Долу, тя ще прекара 5 дни в опити да разреши проблемите си със своите близки приживе – най-добрата й приятелка, баща й и майка й.

Филмчето е приятно и трогателно, но детско, банално и страшно повърхностно. Нищо общо с дълбочината и оригиналността на The Good Place. Може да са еднакви като тематика, но разликата в качеството им е от земята до небето или от Рая до Ада. Препоръчвам го само на деца под 15 години, които никога не са гледали подобен филм и все още не са имали гадже – останалите сигурно ще са го надраснали и ще го намерят за скучен. Трябва да се отбележи все пак, че дори и с цялото Дисни ченъл усещане (каквото се надявах да не получавам от филм на Netflix), има няколко спочучливи трогателни момента, така че не е пълна загуба на време.

Обща оценка: 3.50

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата