Ужасите на 80-те

Ревю на American Horror Story: 1984, девети сезон на сериала-антология „Зловеща семейна история“.

Няма какво да се лъжем, American Horror Story отдавна е залязващ сериал. Нивото на първите два сезона едва ли някога ще бъде достигнато отново. Сериалът твърде много взе да залита по пародийни елементи, сценариите вече се пишат немарливо, без подготовка на обратите, грижа за консистентност на сюжета или логика в поведението на героите. Въпреки това, сезон 9 получава шокиращо високи оценки и наистина се нарежда сред най-добрите до момента.

Гореизброените недостатъци са налични и тази година. Но сериалът се върна и към някои свои силни страни, с които спечели зрителите още навремето – способността си да изненадва, да натрупва напрежение за това какъв ще се окаже мистериозният свръхестествен елемент този път, да използва клишетата по нестандартен начин, да забавлява и да удовлетворява феновете, отгатвайки какви са техните желания.

Сюжетът може да се раздели на две половини, също като при „Роаноук“ (шести сезон). За съжаление, първата е слабичка – трейлърът се отнася именно към нея. Тя се движи като стандартен филм на ужасите от 80-те, където убиец дебне младите си жертви. Почти изцяло се развива в рамките на една нощ, в която тийнейджърите (изиграни от 30-годишни актьори) тичат из лагера, а изкормвачът ги гони със сатъра и подрънкващите ключове. Добрите моменти в нея се отнасят до свръхестествените елементи и до обръщането на нещата накрая. Наблъскана е с обрати, но те идват от нищото и се отнасят до герои, за които не ни пука наистина, съответно не носят особен емоционален заряд. Появяват се известни лица в състава, като Мич Пиледжи (Скинър от „Досиетата Х“) и Медхен Амик (Шели от „Туин Пийкс“), но те не могат да заместят любимците на феновете на този сериал Джесика Ланг, Сара Полсън, Еван Питърс, Франсис Конрой и др. И е странно, че са използвани толкова скромно.

Осемдесетарската атмосфера е докарана доста интересно – хиперболизирано, с елементи от нашето време в поведението и мисленето на героите, тоест недотам автентично, но атрактивно и със сигурност връща по-възрастните зрители към спомените им от едно време. Уви, аз съм се родил в края на този период, и то далеч от мястото на събитията, така че не мога да коментирам адекватността изцяло, но ми допадна светоизграждането. И посвещаването на носталгията по изгубената младост в началната заставка се връзва добре с цялостния продукт.

Втората половина на сезона е доста по-интересна. Ако си представим, че първите пет епизода са един филм на ужасите, то последните четири са продължението, което по някаква случайност се е получило много по-добро от оригинала. Няма някакъв голям обрат в концепцията, както беше при „Роаноук“ (няма и нищо Оруелско, както някои се надяваха), но има доста повече смисъл. Действието се развива пет години по-късно, когато героите от първата половина все още се справят с последствията от финала й. Историята придобива по-големи мащаби, завръщат се актьори от по-първите сезони като Лили Рейб (която отново краде сцените със свое присъствие, не знам защо така и не дадоха по-главна роля на тази жена), Дилън Макдермът, вече поостарял, и Фин Уитрок, все така красив. Главните герои вече са ни добре известни, няма безсмислени обрати с тях, напротив, образите се задълбочават и развиват. Историята става по-красива, а и същевременно се сбогува с 80-те, при което пораства, макар и по малко хиперболизиран, захаросан начин. Именно заради последните четири епизода сезонът се нарежда сред най-добрите, може би около нивото на „Вещерско сборище“ (трети).

Очаква се догодина да бъде лебедовата песен на сериала – отдавна е обявено, че ще има десети сезон, но не се говори за подновяване след това, а рейтингите продължават да падат, така че вероятно няма да има единадесети, макар че е рано да се каже. Затова и Раян Мърфи е обявил, че ще се постарае да върне всички актьори, помогнали да се изгради тази малка хорър-вселена. Може би и отново ще имаме пресичане между историите от различни сезони, главният сценарист иска отново да се върне към вещиците в някой бъдещ момент, макар че общата нишка още не е известна. Със сигурност ще чакам и десети сезон с нетърпение, защото девети не ме разочарова, а ми доказа, че има смисъл да не си зарязваш сериалите дори и когато те разочароват или ти омръзват. Друг сериал, който носи същата поука тази година, е „Живите мъртви“, но за него – по-късно.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,40)

 

3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Monevwww

Да, добро уточнение.. Не доближава 1 и 2ри сезон, но е много по-добро от глупости като Ранаук, изборните простотии и т. Н. Може би като ниво го слагам до хотела, който на мен лично ми хареса

Петър Атанасов

Като казвам най-добрите, имам предвид просто горната половина, а не че се доближава до първи или втори 😉

рин

Брей, толкова ли да е добър този сезон… след 2ри всичко е „meh“ да. Но, щом си казъл, ще му хвърля око, амакр да не ми се иска.