В търсене на истинската любов, била тя и машинна

Тази пролет в Netflix излезе един доста нестандартен сериал – научна фантастика от Франция, посветена на темата за истинската любов. Какво бихте направили, ако имахте възможност да откриете перфектния си партньор, поглъщайки хапче с нанотехнологии?

Мина доста време от премиерата, а сериалът си потъна в забвение. В него няма екшън, има само един трейлър онлайн, посветен е на по-философската ниша от фантастичния жанр, така че е разбираемо защо не се превърна в хит. Да не говорим, че не е на английски. В Rotten Tomatoes има 100%, но от само пет ревюта, които му дават средна оценка 6/10 (същата оценка стои и в IMDB) – с други думи, става да се гледа, но далеч не е перфектен. Е, като почитател на подценените продукции в любимия ми жанр и като търсач на неоткрити диаманти, аз нямаше как да не дам шанс на „Осмоза“.

В трейлъра става достатъчно ясно за какво се разказва в сериала. Главните герои са Пол и Естер – брат и сестра, които стоят зад революционната, но все още недоизпипана технология на Осмоза (истинският научен термин май няма много общо с употребата на думата в сериала). Истината е, че, колкото и да са гениални и привидно посветени на бизнес успеха си, техните мотиви за разработването на технологията са по-дълбоки и ще доведат до неочаквани интимни обрати. Второстепенните герои са група тестъри, които са се съгласили да бъдат първите хора, имплантирани с Осмоза:

• Пълничката Ана е с напълно смачкано самочувствие заради теглото си. Тя не вярва, че ще намери любовта, мотивите й да се присъедини към тест-групата не са напълно чисти, но все пак дава шанс на импланта.
• Лукас вече е намерил своя партньор – Антоан, но иска да бъде сигурен, че именно това е човекът за него. За съжаление, имплантът му показва друг образ на истинската любов – бившия му приятел, развратния Леополд, с когото са имали пламенна, но токсична връзка.
• Нилс е доста симпатичен тийнейджър, който обаче страда от пристрастяване към секса. Когато се възбуди, губи контрол и има опасност да нарани партньорката си. Той и майка му виждат в импланта последна надежда да бъде излекуван от манията.

Имаме и друга група второстепенни герои – колегите на Пол и Естер в стартъпа. Част от тях ще се окажат предатели, а други, макар и не без конфликти, ще останат верни на каузата докрай.

Всички разбират потенциала на технологията да промени човечеството. Естер пък иска да я използва, за да събуди майка си от комата, в която лежи от години. Единственият проблем е, че все още не е напълно сигурно дали имплантът работи. Главните герои ще преживеят немалко обрати и екзистенциални драми, докато разберат.

Какво работи добре?

Богатството на сюжетни линии и интересни персонажи

В началото сериалът тръгва бавно, но в шести епизод почват големите обрати. Цялостната идея е много добра и с голям потенциал, същото важи и за героите. Всеки от тях си има собствена история, с известна доза напрежение, мистерия и задоволителен финал. Имаме личните драми на всеки персонаж, корпоративен шпионаж, високи технологии… Предостатъчно материал за осем епизода, макар и зарибявката да не се усеща веднага. Всеки от персонажите е чаровен по своему и зрителят лесно може да се види в ролята на кой да е от тях, без значение от пол и сексуални предпочитания. Нож с две остриета е, че кастингът май е правен от жена или хомосексуален мъж, защото мъжете са стократно по-красиви от жените. С други думи, ценителите на нежния пол едва ли ще имат много поводи за оплакване на окото (освен някоя и друга гола цица), но останалите сигурно ще зяпат с потекли лиги.

Светоизграждането

Действието на сериала се развива в Париж от близкото бъдеще и визиите, които камерата ни показва, определено пасват на концепцията. Това е един свят, който не е много по-различен от нашия, но в немалко аспекти е видимо по-напред. Преобладават интериорните сцени, като в тях най-впечатляващи са лабораторията на Осмоза и лудницата, в която един от персонажите временно постъпва. Дори навън визиите са доста изпипани с екрани и стъклени фасади, за да покажат един по-напреднал свят, но сдържано. Въпреки че на моменти изглежда сякаш слънцето е преработено от гигантски син филтър, за да се подчертае атмосферата, футуризмът никога не прекалява – нищо общо с „Блейд Рънър“ или „Дух в машината“. Цялото общество изглежда по-богато от днешното, всеки индивид може да си позволи някои глезотии и луксове, които днес са по-трудно достъпни за средната класа (помислете, че и за нас днес е същото, в сравнение с предишните поколения – просто така се развиват нещата).

Хората, като светоглед и поведение, също са все едно днешните, но след още едно-две десетилетия отдалечаване от вродените инстинкти и криене зад екраните на смартфоните. Емоциите са потиснати, повечето реплики се изричат с равен тон, все едно си говорят андроиди. Хората с проблеми си мислят, че се побъркват, защото няма с кого да се консултират – близките им са забравили какво е да чувстват интензивно, комуникацията е на по-рационално ниво. В такъв свят любовта изглежда все по-недостижим блян и хората са още по-готови да я намерят чрез технологията, макар и да осъзнават рисковете. Дори в някои случаи може да се каже, че ние сами се затрудняваме и си отказваме щастието, в търсене на баш най-перфектния партньор, а това не е наистина необходимо. И любовта не е чак толкова сложна и недостижима, ако не прекаляваме с анализирането й.

Много ми допада отношението към технологията – то не е положително или отрицателно, не се набляга на нейните плюсове или на опасностите от употребата й. Тя е просто поредният инструмент в ръцете на човечеството и всеки сам си решава дали и как да го използва. По тази логика, личен проблем на всеки индивид (а не общ на технологията или морала) е как ще процедира той с полученото знание и дали ще го използва правилно, за да разбере себе си, или само ще задълбочи проблемите си.

Всичко изредено тук по въпроса за светоизграждането не е казано директно, по-скоро се добива като усещане. Може дори да не е нарочно, а просто случайно да се е получило нещо, което за погрешно да интерпретирам като голям плюс. Но ако това се дължи на внимателна режисура и изключително внимание към детайла, то трябва да се каже едно колосално браво на екипа, защото е рядко срещано дори в много по-скъпи продукции.

Музиката!

Учудващо, сериалът има само една основна тема в два варианта – динамичен и баладичен. Това би могло да ви досади, ако не я харесвате, но едва ли ще ви е особен проблем. За щастие на меломаните и за нещастие на всички останали, музиката след надписите е най-добрият елемент от целия сериал. Единствената аналогия, за която се сещам, е „Под прикритие“ – сериалът не е нищо особено, но музиката за финалните надписи може да си я пускате отново и отново, и отново! В същия жанр е, чуйте я отдолу. На първо слушане може и да не ви впечатли, но в сериала си пасва много добре! Вероятно е писана преди сценариите, защото отлично изразява това, което сериалът трябваше да бъде ако всичко друго му беше на необходимото ниво.

Какво не се получава?

Науката зад технологията

Колкото и интересна да е цялата концепция, колкото и високотехнологично да изглежда всичко в това близко бъдеще, коренът, самата Осмоза (и особено развитията й отвъд основното приложение за търсене на идеален партньор), са много по-близо до фентъзи, отколкото до научна фантастика. Нито дума не е посветена на обяснение как точно работи технологията. Нещо повече, нещата са така показани, че излизат от границите на достоверното и понякога отиват твърде далеч, за да иска сериалът от нас да си затворим очите за недомислиците. Как така технологията познава и показва на човека перфектния му партньор, ако Осмоза не разполага с база данни от проучени хора? Как се стига до следващите й приложения (за които няма да издавам спойлери)? На моменти дори Пол и Естер, които уж са разработили цялата технология, остават изненадани от обратите покрай нея, сякаш не са писали те компютърния код, а им е паднал свише. Не казвам, че е лесно за един сценарист да разработи концепция за нова технология, която хем да му служи на идеята, хем да бъде достоверна и приземена за целите на сериал от осем епизода, но Осмоза се третира почти като магия и това е пропуск от страна на сценаристите.

Актьорската игра

Критиката тук е свързана със светоизграждането. И е възможно да не е основателна, тъй като определено не съм специалист по френско кино, не разбирам френски и е възможно да съм пропуснал някакви нюанси, които ценителите биха хванали по-добре. Споменах вече, че героите на моменти се държат като андроиди, лишени от емоции, действащи според програмния си код. Макар и да е полезно за изграждането на атмосферата, особено в първите епизоди, където действието е по-бавно, това на моменти дотяга и започва да дразни. Няма как да инвестираш емоционално в дадена сюжетна линия, ако самият герой изглежда душевно незасегнат от нея. За съжаление, струва ми се, че това се дължи повече на дървения у актьорите, отколкото на режисьорско решение (но със сигурност е плод поне малко и на двете).

Потенциалът изглежда недореализиран

Докато в историите на Пол, Нилс и може би Лукас обратите и развитията са сравнително логични и доста добре емоционално заредени, в сюжетните линии на Естер и Ана има сериозни пропуски. При едната има твърде много обрати, които обаче не водят до нищо по-съществено, а при другата се получава тотална бъркотия и мотивацията й така и не се изяснява. Но дори и при първите трима, темпото на развитие не е идеално, някои драми изглеждат пресилени и с възможност да бъдат развити и завършени по-бързичко, а други – твърде рязко отхвърлени. Поддържа се очакване да се случи нещо значимо, но ако то най-накрая се реализира, сюжетната линия бързо е претупана, за да продължи общата история да отмята немалкото си сякаш задължителни за научнофантастичен сериал отметки.

Като цяло усещането е, че сериалът можеше да бъде много повече от това, което е. На ниво концепция сюжетните обрати със силен емоционален заряд са там, но в реализацията нещо куца. При бавни първи епизоди и сериозни разкрития в последните, трябва да имаме заряд от типа на „Западен свят“, при който да ни пада ченето, а не само да ни се наострят ушите от далечната възможност да бъдем впечатлени. Зачекнати са сериозни екзистенциални проблеми, но в тях не е достатъчно задълбано и едва ли ще ви оставят замислени след края на епизодите или сериала, както например прави далеч по-сполучливият в това отношение „Черно огледало“. Няма да останете чак разочаровани накрая, но ще го има това усещане, че е можело много повече.

Бюджетът – за какво са похарчени 8 милиона евро?!

С изненада установих, че всеки епизод е струвал около 1 милион евро. За какво точно са дадени тези пари, при положение, че няма кой знае какви специални ефекти или невероятни декори? Да, похвалих интериорите и екстериорите, но визиите определено не са за 9-цифрени суми в евро (10-цифрени ако ги обърнем в лева). Сериалът е по-скоро арт, залага на интимни истории, драми и философски въпроси, няма екшън или впечатляващи FX-ефекти, така че е странно, че е глътнал толкова пари. И това прави прощаването на недостатъците му още по-трудно, защото с такъв бюджет на разположение е можело много от тях да се изчистят, за да се постигне по-добър краен продукт.

Втори сезон

Не се знае дали ще има втори сезон (шансовете май не са големи), но, честно казано, не съм сигурен и дали има нужда от такъв. Повечето сюжетни линии са адекватно завършени, оставени са много малко отворени въпроси. По-скоро е възможно, ако се стигне до нов пакет от епизоди, сценариите съвсем да преминат в територията на абсурда, с което и последните останки от достоверност да бъдат заличени. От друга страна, потенциалът си остава налице и е възможно опитът от направата на първи сезон да бъде приложен добре за втори. Останаха доста интересни персонажи, които могат тепърва да блестят (Били, Мартин, злата корпоративна кучка) и ако бъдат направени нови епизоди, аз ще ги гледам, макар и с едно наум.

Финална присъда

Както често се случва, не мога да ви дам директно препоръка да гледате или не „Осмоза“. Сами си изведете изводите на базата на написаното по-горе, доколко такъв сериал е за вас. Определено няма гаранция, че ще ви хареса, но пък може и да ви допадне, особено ако сте сериаломани като мен, склонни да давате шанс на продукциите извън мейнстрийма, или пък се интересувате от тематиката за любовта и намесата на технологиите в нея. Аз лично не съжалявам за прекараното време и ще се съглася с критиците – далеч не е идеално, но заслужава да му се даде шанс.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5-
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.50

Обща оценка: Мн. добър (4,83)