8+ изчезнали бозайници

Преди милиони години животинският свят е бил много по-разнообразен. Вижте някои от животните, които са населявали Земята едно време.

Вече сме ви разказвали за някои от най-странните животни на Земята, обърнали сме внимание и на древните животни, оцелели до днес. Време е да направим и паметна поредица за падналите в боя, тези, които днес не са сред нас. В дългата история на нашата планета е имало много животински видове, които не са оцелели и са пропуснали шанса да се порадват на зоологическите ни градини. Днес разбираме за тях единствено по намерени техни останки в лобните им места. Оказва се, че сред изчезналите видове също има доста интересни екземпляри.

 

8. Махайродуси

Едно от най-интересните подсемейства животни, които са изчезнали, е това на махайродусите. Името вероятно не ви говори нищо, но като чуете прозвището на представителите му – саблезъби тигри, веднага ще се сетите за какво става въпрос. Такива е имало в Северна и Южна Америка, Азия, Африка и Европа до около 9000 години преди Христа. Не е на 100% коректно да се наричат тигри, защото те имали и белези на лъвове, както и свои собствени уникални такива. Най-характерни за махайродуса са неговите дълги и извити като саби горни кучешки зъби. Те са достигали до над 14 см дължина и са стърчали извън устата му, дори когато е била затворена. Еволюционната им идея е била да служат за убиване на едра плячка като слонове, мамути и мастодонти. Това обаче е нож с две остриета – смята се, че причината за измирането им е изчезването на голяма част от менюто им. Тъй като зъбите не са били удобни за умъртвяване на по-дребна плячка, саблезъбите тигри са умрели от глад.

 

7. Халикотерии

Халикотерият е едно от малкото древни животни, ходило на два крака. Дали нямаме нещо от него в гените си?

Халикотериите са едни от най-странните изчезнали бозайници. Те са били род нечифтокопитни животни, живяли в Европа, Африка и Азия от късния олигоцен до ранния плиоцен в продължение на около 8,25 милиона години. Това странно изглеждащо тревопасно животно е имало дълги предни крайници с големи нокти и по-къси носещи основната тежест задни крайници. Било е тревопасно, макар и уникално адаптирано. Предните му крайници са били дълги и с яки нокти, което му е позволявало да ходи само на кокалчетата на пръстите си. Халикотерият е използвал предните си крайници, за да достига високи клони и да ги накланя към устата си, ядейки листата им. Главата му, наподобяваща глава на кон, показва адаптиране към хранене с мека растителност. Костите на таза предполагат, че тези животни са седели на задницата си за продължителни периоди от време, вероятно по време на хранене. Ноктите изглежда са употребявани и като сериозно отбранително оръжие. Всички тези характеристики показват известна прилика с несвързани пряко с него видове като земен ленивец, горила и гигантска панда.

 

6. Тритемнодони

Тритемнодонът се е отличавал с извънредно дълга опашка.

Тритемнодоните са били род, принадлежащ към най-старите видове бозайници с хищнически начин на живот. Имали са развити зъби, адаптирани за рязане на месо. Това е отразено и в името им – tritemnodon – „temno“ на латински означава „режа“. Тритемнодонът е принадлежал към семейство Хиенодонови и е приличал на едра мангуста. Имал е дълго, стройно тяло, издължена муцуна и необичайно дълга опашка. Живял е в горите, ловейки малки растителноядни и хищни животни – с по-големи, той просто не би могъл да се справи – дългите му и тънки челюсти издават слаб хищник. Също така той не е имал силни крака, които да му помогнат за улов на плячка. Малкият му мозък трудно е можел да му осигури сложно поведение при преследването ѝ. От друга страна, животните, които е ловувал тритемнодонът, също не са имали голям мозък. Тритемнодоните са живели през еоцена, в периода преди около 54-38 милиона години в Северна Америка.

 

5. Гризачи

Дори и с рога, тези гризачи пак изглеждат сладки!

Рогатите гофери, наричани още рогати мармоти, са най-интересните изчезнали гризачи. Те са живели през неогена в Северна Америка и Китай. Най-ранният им представител е живял преди около 29 милиона години, а най-късният – преди около 5 милиона години. Рогатите гофери са били около 30 см на дължина и са имали два рога, като те са доста големи в сравнение с размера на тялото. Ролята им е обект на много спекулации, като възможностите включват копаене (въпреки че позицията и ориентацията им до голяма степен изключва това), предимство при чифтосването и боя или защита от хищници. Тъй като рогата са присъщи и за двата пола, тяхната роля в отбраната изглежда най-вероятна. От друга страна, те са имали малки очи и вероятно много лошо зрение, подобно на къртиците, което пък показва, че те са били ровещи животни. Ровили са обаче не с рогата, а с предните си лапи, които са приличали на гребла с мощни нокти.

Друг интересен вид изчезнали гризачи е фоберомисът. Доскоро се е смятал за най-едрия представител на семейството – тежал е около 700 кг, дълъг около 3 м и висок 1,5 м. Заради размерите си е наричан понякога Гвинеязила, по аналогия с Годзила. Живял е преди около 8 млн години по поречието на сегашната река Ориноко. През 2008 в Уругвай са открити кости на дори по-голям гризач, Josephoartigasia monesi, който е тежал 1000 килограма!

 

4. Амфициони

Може би по-дребните амфициони са представлявали нещо такова.

Амфиционите са били нещо средно между мечка и куче. Не се знае много за тях, откъдето идва и името им, което в превод означава „неясно куче“. Те са били големи месоядни, а силата на захапката им е можела да троши кости. Живели са от Аквитанската до Тортонианската епоха (от преди 20,6 допреди 9 милиона години) в Северна Америка, Европа, Азия и Африка. Амфиционът е имал здрава конструкция и максимална дължина от 2,5 метра. Разполагал е с голяма и тежка опашка, дебел врат, здрави крайници и зъби като на вълк. Вероятно е водил начин на живот на всеядно животно, сравним с този на кафявата мечка.

 

3. Базилозаври

Скелет на базилозавър - нищо чудно, че са го сбъркали с морски динозавър.

Въпреки грешното си наименование, базилозаврите са род китоподобни бозайници, живеели преди 40-34 млн. години в късния еоцен. Достигали са около 18-20 метра дължина и вероятно са били най-голямото животно на своето време. Вкаменелости от базилозавър първо са открити в южната част на САЩ и първоначално е било счетено, че са на някакъв вид морско чудовище – влечуго, от което следва наставката – „Saurus“ (гущер), но по-късно е установено, че това не е така. Фосили от най-малко два други близки вида са открити в Египет и Пакистан. Техните много малки атрофирали крайници са обект, представляващ интерес за палеонтолозите, защото няма как да са участвали в придвижването му. Прешлените изглежда са били кухи, също така е вероятно те са били пълни с течност. Това би означавало, че базилозавърът обикновено само се е придвижвал по повърхността на морето. Съдейки и по относително слабата аксиална мускулатура и дебелите кости на крайниците се смята, че базилозавърът не е бил способен да се гмурка на дълбоко. Предполага се също, че тези примитивни китове не са били способни да се придвижват по сушата.

 

2. Носорози

Еласмотериите са изчезнал род гигантски носорози, съществували от преди 2,6 милиона години до само преди 50 000 години, а вероятно и до по-късно. Смята се, че са имали голям, дебел рог на челото си, който е бил използван за отбрана, привличане на партньори, прогонване на конкуренти, разчистване на снега от тревата през зимата, копаене за вода и корени. Както всички носорози, Еласмотерият е бил растителнояден.

Интересното при носорозите е, че едно време те не просто са били много разпространени (за разлика от днес), но и са имали и много подобни на тях често срещани животински видове, които днес до един са изчезнали.

Един от най-типичните представители на фауната през ледената епоха в Европа е бил косматият носорог. Този тревопасен бозайник е достигал 3,15 м. дължина и 1,6 м. височина. Отпред на главата си косматият носорог е имал два разположени един зад други рога, предният от които е достигал 1 м. дължина. Храната на това едро животно се е състояла най-вече от клонки на различни дървета и тревисти степни растения. Гъста козина покривала тялото на носорога. Косматият носорог е бил много разпространен в Европа (без най-южните й области) и Северна Азия.

Телеоцерасът е имал по-къси крака, отколкото съвременните носорози, а структурата му наподобявала по-скоро тази на хипопотам, отколкото на съвременен носорог. Той е бил доста тежък с маса около 1000 kg. На височина е бил около 1,5 метра, а 4 – на дължина. Подобно на хипопотамите, той вероятно е прекарвал много време във водата. Телеоцерасът е имал един малък носов рог.

Арсиноитериите, въпреки че са приличали на носорози, са били по-близки генетично до слоновете, морските крави, даманите и някои други изчезнали животни. Обитавали са области с тропически гори и около мангрови блата. Отличавали са се с по два огромни и подобни на ножове рога с вътрешност от твърда кост, издигащи се над носа, и втора двойка малки, като копчета рога, разположени непосредствено зад по-големите.

 

1. Мамути

Мамутите бяха основни герои в една от любимите ни анимации от детството, "Кро".

Може би най-известното изчезнало животно е мамутът. Този едър хоботен бозайник се е появил във втората половина на ледената епоха. Населявал е почти цяла Европа, а също и северните части на Азия и Северна Америка. В Европа той е достигал докъм 3,5 метра височина. Тялото на мамута било покрито с дълга козина, която заедно с дебелия слой подкожна мазнина го е предпазвала от суровия климат. Този хоботен бозайник е имал големи извити бивни до 4 метра на дължина, с помощта на които е разравял снежната покривка, за да търси под нея храна. Мамутите са населявали главно тундрите и степните области. Хранели са се най-вече с клонките на различни дървета и с тревисти степни растения.

Установено е, че неандерталският човек често е ходел на лов за мамути. Намерени са също така рисунки и скулптури на този древен бозайник, направени от доисторическия човек.

 

У нас

В България са намирани кости от много изчезнали животни, включително изброените по-горе мамут, космат носорог, амфициони и саблезъби тигри. Имаме си обаче и типично наше животно, наречено Калиманция булгарика на името на село Калиманци, до което са открити негови кости. То е представлявало бозайник от семейството на халикотериите, наподобяващ мравояд с по-къса муцуна от тази на останалите видове халикотерии. Притежавал е характерна куполообразна форма на главата. Смята се, че мъжките екземпляри са се удряли взаимно в тази си част на главата по време на размножителния период в борба за женска. Зъбите на древния бозайник са били дълги и ниски и пригодени за ядене на листа. Тялото е било около 3 метра дълго.

 

Интересно е, че днес навсякъде по света се провеждат различни проекти за връщане на изчезнали животни. Така например тасманийският вълк, чийто последен представител е умрял в зоопарк преди по-малко от век, може скоро да се клонира, тъй като има запазен биоматериал от него. Този проект в момента е в задънена улица, тъй като едва 10-12% от ДНК-то са запазени, но надеждата е жива. В Европа пък се правят опити за възстановяване на тура (диво говедо) чрез селективно размножаване на представители на най-примитивните породи говеда, в които са се проявили атавистични признаци.

За съжаление, тези опити са „след дъжд качулка“. Огромна част от изчезналите животни са станали такива заради хората. Много от видовете днес са на път да ги последват по същата причина. Измирането на цели разреди и семейства не е ненормално за природата – все пак климатът се е променял драстично и преди ние да започнем да му влияем, падали са метеорити, избухвали са вулкани, откъсвали са се острови, имало е съперничества между видовете, от които са оцелявали само едните и т.н. Тези животни са били заменени от нови, процес, който вероятно ще продължи и в бъдеще. Въпреки това би било добре да се опитваме да пазим съществуващото днес разнообразие. Щем, не щем, ние сме доминиращият и най-интелигентният животински вид, населяващ планетата – от нас зависи какъв отпечатък ще оставим.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

niKak

Мамутите толкова пухкави ли са били?! Статията (и корицата) са уникално добри! Благодаря!

P.S. А „харпия“ реално животно ли е?!