Разклонените мъртви

„Живите мъртви“ беше телевизионен феномен и едно от големите културни влияния през предишното десетилетие. Редовно събираше десетки милиони зрители по света и направи кариерите на не един или двама замесени в него. Естествено, всяко хубаво нещо си има край – за The Walking Dead той дойде първо като качество (рейтингите започнаха да падат главоломно още в шести сезон, имаше малък ренесанс в страхотния девети сезон, но после нещата съвсем зациклиха и в крайна сметка изфирясаха), а след това и като епизоди.

Интересът към франчайза и зомбитата по принцип обаче не умря, затова и продуцентите решиха да направят нещо по-интересно. Вместо да разтягат сериала още и още, те го приключиха и го разклониха в няколко по-малки. Главните герои се разцепиха на групички и оглавиха свои собствени продукции с различни атмосфери, локации и сценаристи. Тук ще ги представим и оценим подобаващо.

Подчертавам, че статията покрива само трите нови разклонения с героите от основния сериал – Fear the Walking Dead вече е стар и приключил сериал, а World Beyond и Tales of the Walking Dead нямам намерение да коментирам. Подреждам ревютата по хронология на излизането, която по съвпадение е и подредбата в обратен ред по качество.

The Walking Dead: Dead City

Първото разклонение след края на основния сериал е това с Маги и Нигън, които отиват в Ню Йорк да търсят отвлечения Хършел – сина на Маги.

Двамата персонажи не са най-завладяващите от сериала-майка, но все пак драмата между тях и смяната на обстановката от аграрна в градска предполага интересно разклонение. Уви, такова не се получава.

Диалозите са на нивото на най-лошите епизоди от „Живите мъртви“, сюжетът е объркан и изпълнен с комиксови моменти и образи. Не е напълно ясна мотивацията на героите за половината неща, които правят, а злодеите са си откровено слаби. Сценаристите сякаш са забравили, че зомби-епидемията се е случила преди повече от десетилетие и пишат персонажите сякаш тепърва се учат да оцеляват в този свят, в който бензинът явно е вечен и продължава да е в изобилие. На моменти се усещат прилики с най-абсурдните моменти от поредицата „Заразно зло“.

Няколко по-интересни сцени с хлебарки, плуващи трупове и нюйоркски постапокалиптични пейзажи спасяват „Мъртъв град“ от мъртва оценка, но като цяло този сериал спокойно може да се пропусне. Макар че кой знае, може в следващите сезони да стане по-интересен. Обявено е, че ще има втори, но не знаем кога. Честно казано, вече съм забравил по-голямата част от шестте му епизода, иначе бих дал по-подробен отзив.

Моята оценка: Добър 3.50

The Walking Dead: Daryl Dixon

Тук пък очакванията и изненадата ми бяха на обратно. Взимаме един от най-типичните американски диви селяни от състава на оригинала и го поставяме във Франция, и то в столицата. Звучи ми като манджа с риба и мармалад, даже обидно към цяла Европа.

Сериалът обаче се оказа доста сполучлив. Селянията на Дарил е намалена, той е поставен в интересна среда и въвлечен в интересна история. Мистерията с това как се е озовал изобщо там държи вниманието и има задоволителен отговор. В течение на шестте епизода той постепенно се отказва от отшелничеството и си намира ново семейство, което е трогателно и смислено. Имаме дори обещание, че Каръл ще се присъедини с равно екранно време във втори сезон, а тя е любимият ми персонаж.

Най-доброто тук обаче не са този или онзи герой, а светът. Остават абсурдите, продължава да лъха на претупани комикси, но все пак досега доста простата вселена на „Живите мъртви“ най-накрая показва малко по-културни обстановка и хора, което определено я обогатява. Имаме и сцена с настъпването на зомби-апокалипсиса в Париж чрез спомените на една от новите героини, като продължителността на историята е адекватна и визуално е впечатляваща.

Френската столица явно се е справила доста по-успешно с края на света от повечето американски градове, защото има доста живи хора из града. Те не са опростили речта си до изречения от по 2 думи като в американския прованс, а дори продължават да са полиглоти (в реалния Париж може би не е съвсем реалистично да стане така, но като вътрешна логика за измислен сериал правен за американци, виждали реалния Париж само на картинка, по-скоро работи). Денем парижани седят по балконите и гледат кой минава, нощем ходят по шоу програми на драг кралици в подземията… Колкото и да е тежка ситуацията, колкото и да процъфтява мафията и да е благодатна средата за възникването на поредния диктатор-злодей, все пак няма чак такова овълчване, каквото гледахме в основния сериал. Естествено, тук крайно не одобрявам идеята, че едва ли не всички оцелели французи са религиозни фанатици, молещи се по 15 пъти на ден на Господ-Бог, но, както казах, не бива да забравяме, че това не е истинският Париж, а измислена негова версия от сериал, вдъхновен от друг сериал, вдъхновен от комикс.

Сценаристите дори са си позволили да вкарат някоя и друга тема за размисъл – както в личната драма на Изабел, така и в концепцията за Лорен – детето-чудо, в слуховете за уникалността на което французите имат отчаяна нужда да вярват. Дали то ще се развие в зомби версия на Лисан Ал-Гаиб от „Дюн“? Ако на сериала бъдат дадени много сезони, може би ще разберем. И за разлика от „Мъртъв град“, тук би било заслужено, защото потенциалът на „Живите мъртви и Дарил във Франция“ е доста голям.

Втори сезон ще започне още това лято и даже вече имаме тийзър за него. Запазва се подзаглавието The Book of Carol, с което да се подчертае равноправното присъединяване на Мелиса Макбрайд като главен герой, дори и тя да остане само за една година:

Моята оценка: Мн. добър 5

The Walking Dead: The Ones Who Live

Най-дългоочакваното продължение, което завършва историята на Рик и Мишон. То е и най-обвързано със сериала-майка, тъй като именно Рик беше главният му герой в продължение на 9 сезона, а Мишон – неговата любима, която заряза общността и децата си, за да го търси (а актрисата – за да се снима в Марвел). Докато „Мъртъв град“ и „Дарил Диксън“ са предвидени да могат да се гледат и от нови фенове на франчайза (ха-ха, сякаш има такива), тук, въпреки че героите попадат в тотално нова среда, е задължително да сме изгледали всичко от първи до десети сезон на „Живите мъртви“.

Трейлърът предполагаше повече екшън и големи мащаби на епичната борба на Рик и Мишон да се съберат отново и да бъдат заедно, но ние трябваше да се досетим, че това е само за маркетинг. Всъщност, великата CRM (Civic Republic Military), която беше тийзвана в продължение на години от другите сериали и е последната голяма вълнуваща сюжетна линия в комиксите, беше просто незначителен фон за драмата и огнената любов между двамата главни герои. Планът й, присъствието й, хората й са по-скоро разочароващи, особено в сравнение с обещаното. Количеството драматични сцени с разговори между Рик и Мишон от друга страна е огромно и, при само 6 епизода, това не оставя много време за развитието на новото лошо място с неговите обитатели и злодеи. Не казвам, че този минус разваля сериала, защото концепцията има нужда и от двете – както от епични битки и застрашителна добре развита нова локация, така и от интимни моменти на плач, целувки, осъзнаване и завръщане към себе си. Но все пак е неприятно, че е имало време за само един от тези два елемента, защото и другият можеше да е интересен.

На всичкото отгоре (продължавам с негативите просто защото вече съм започнал, а не защото те са основното, което ще запомня от минисериала), любовта между Рик и Мишон е твърде преекспонирана. Такива страсти и копнежи той нямаше с първата му жена, тук даже не помним, че е имало такава. Неколкократно се повтаря, че Рик и Мишон заедно могат да постигнат абсолютно всичко, да управляват света, неуязвими са, не толкова защото двамата са способни оцеляващи и лидери със сюжетна броня, а защото се обичат. Малко е захаросано и прекалено. Оправдано е единствено заради емоционалния заряд на финалния епизод и финалната сцена с Джудит и Рик Младши, която наистина е трогателна.

Въпреки слабите страни на „Тези, които живеят“, причинени основно защото двамата главни актьори вече имат успешни кариери и не могат да прекарват по цели полугодия в снимки на десетки епизоди, минисериалът е най-добрият от трите разглеждани. И това се дължи предимно на Андрю Линкълн и Данай Гурира – двамата си поставят за задача да изнесат целия сериал на гърба си и я изпълняват успешно. Не само като актьори, но и като сценаристи. Химията между тях пред камера е неоспорима, но и талантът им в изграждането на сюжетите и личното развитие за двамата персонажи е видим. Похвално е, че продуцентите са ги оставили да се развихрят и да се покажат като нещо повече от изпълнители.

А това, което ще отчета като най-голямото им постижение, е повтарянето на атмосферата и магията от първи сезон на The Walking Dead, когато всичко беше свежо, драматично и вълнуващо. Тази магия така и не беше постигната повече, но сега сякаш отново я имаме същата. Не мога да я опиша или анализирам подробно, но именно на нея се дължат и високите оценки в IMDB.

И също трябва да им се признае, че в 6 серии успяха да съберат доста материал – направиха по една за пътя на всеки от тях през последните години, една за събирането им в опасната република, две по-интимни без много странични персонажи и една, в която да проведат финалната си битка. Всички 6 са интересни и хубави, темпото през повечето време върви добре, целите на продукцията са изпълнени и служат за добър, трогателен, заслужен и изстрадан финал на това, което започна още през 2010 година със събуждането на Рик в болницата.

Втори сезон не се очаква да има и даже е по-добре да няма, но със сигурност последствията от събитията тук ще бъдат отразени в следващи разклонения, ако има такива.

Моята оценка: Много добър 5+