Готъм из основи – ревю на трети епизод

„Човека с балоните“, третият епизод на „Готъм“, се появи на хоризонта и като цяло вдигна нивото на сериала след слабата втора серия. Проблемите му са все още налице, например неубедителната актьорска игра на Ерин Ричардс (Барбара) и Виктория Картагена (Монтоя), прекалено честата употреба на персонажи като Фиш Мууни, липсата на фокус, клишираните диалози, очевидните сюжетни нишки и други. Въпреки всичко това, ние, като фенове, сме готови да преглътнем тези недостатъци и да насочим вниманието си към това, което прави „Готъм“ интересен.

Сюжетът на третия епизод показва първия път, в който гражданите на Готъм вземат закона в свои ръце (така наречените vigilantes). Интересното е, че в тази вариация на историята за Батман той далеч не е първият нагърбил се да защитава интересите на народа. Човека с балоните е нормален гражданин на Готъм, който решава, че не може да остави града и жителите му да страдат, докато правителството и полицията гледат безучастно. Затова той започва да избива покварени и продажни политици, полицаи и дори свещеници, като ги връзва за огромни атмосферни балони, които ги отнасят на смъртносно пътешествие към небето. Макар и да звучи малко смахнато и невзрачно в сравнение с ненормалниците, които знаем, че ще завладеят Готъм – като Пингвина, Двуликия и Жокера – Човека с балоните изиграва важна роля за сюжета. Благодарение на него ние виждаме почти едностранната благодарност на Готъмци, като една от лелките дори пожелава хазяинът й да бъде следващата жертва. Единствено Гордън застава срещу него, защитавайки идеята, че законите трябва да се спазват и да бъдат еднакви за всички. Ролята му повлиява и на младия Брус Уейн, показвайки му, че Готъм отчаяно се нуждае от закрилници, макар и убийствата да не са начинът.

Интересното е, че в първия сезон на „Стрелата“ Оливър Куин избиваше хората, провалили града, по същия безпощаден начин, но всички го харесваха и приемаха. Тук „Готъм“ успява да изкриви представите ни, превръщайки Човека с балоните в злодей, при положение, че той по никакъв начин не се различава от Стрелата. Гордън също не е убеден, че е постъпил правилно.

Макар главната идея да е заснета и представена прилично, на останалите сюжетни линии им липсва развитие и сериозна интрига. Въпреки това, възможността да видим Брус да се усмихне при дуела с Алфред, дори и за малко, си заслужаваше изхабеното екранно време. Очаквам скоро бъдещият тъмен рицар да се включи активно в социалния живот на Готъм като гений, милиардер, плейбой и филантроп (опа, грешка с Тони Старк). С времето се оказва, че и Алфред, в ролята на ментор, е нещо, с което може да се свикне лека-полека.

Друг герой, без когото ревю на „Готъм“ не би могло да бъде пълно, е Пингвина. Въпреки че смятам Робин Лорд Тейлър за звездата на сериала, използването му тук бе изключително слабо и еднопластово. Ако в първия епизод той бе богат на възможности и интерпретации, то в последните два Пингвина избива хора по-скоро за забавление, отколкото като част от плана му да завладее Готъм. За мен лично това е лесен и евтин вариант за развитие на персонаж с толкова потенциал. Надявам се сценаристите да не похабят таланта на Робин Лорд Тейлър напразно.

Герой, на когото смятам да обърна по-специално внимание, е Лазло. Ако се чудите кой пък беше този, то отговорът е играчката на Фиш Мууни. Макар и да поръчаха убийството му, съмнително е то да се състои. В комиксите Лазло Валентайн, познат още като Професор Пиг, е психопат, вманиачен от идеята хирургически да коригира лицата на хората до перфектност. Като се има предвид и името му, не е изненадващо, че той се появява с маска на прасе. Причината, по която обръщам внимание на този герой е, че мотивите му в сериала реално биха могли да бъдат здравия пердах, с който хората на Фалкони го удостоиха. Не беше и случайна сцената, в която камерата наблегна на белезите и синините по лицето му. Този злодей спокойно би могъл да изиграе роля като част от подчинените на Създателя на кукли. Не е случайно, че и двамата имат влечения към хирургическа креативност.

Мнението ми като цяло е, че, макар и интересен, „Готъм“ ще трябва да се пребори с проблемите си, за да се превърне в хитов сериал като „Стрелата“, който в началните си епизоди имаше абсолютно същите недостатъци. Надявам се, че с времето и отрочето на Фокс ще се превърне в култов сериал, както за комикс феновете, така и за ТВ любителите.

Промо на четвъртия епизод „Аркъм“:

Пълен списък на препратки към комиксите, които открих в епизода:

1. При първата си поява Човека с балоните носеше маска на прасе. Очевидно това е препратка към Професор Пиг, която хвърля сянка към по-нататъчната му роля в сериала.
2. „Надявам се хазяинът ми да е следващия“, думите, които казва жената в репортажа по телевизията, са директен цитат от признатия от критиците комикс, “Тъмния Рицар се завръща“, на Франк Милър.
3. В почти всички интерпретации Пингвина е изобразяван като доста дебел, нещо което Робин Лорд Тейлър определено не е. Вече няколко епизода поред виждаме специално отделена сцена, в която Освалд убива за да си набави храна.
4. Началото на Брус като детектив и закрилник на Готъм. Човека с балоните показва на младия милиардер, че Готъм има нужда от защитници и поставя началото на правилото му да не убива.
5. Когато Човека с балоните напада лейтенант Кранстън, облеклото му напобява това на героя Сянката. Не е случаен и факта, че истинското име на Сянката е Ламонт Кранстън.
6. Появата на Салваторе Марони, един от първите мафиоти, срещу които се изправя Батман. Марони е и героят, който залива Харви Дент с киселина, превръщайки го в шизофреничния гангстер Двуликия. Николас Д‘Агосто бе избран за ролята на Двуликия на 2-ри октомври 2014.