Готъм из основи – ревю на втори епизод

„Селина Кайл“ е името на втория епизод на „Готъм“ и общото мнение сред фен общностите е, че качеството е със сигурност по-добро от това на първия. Въпреки че изгледах новата серия с огромно удоволствие, за мен лично, премиерата остава далеч по-добра, както може да прочетете в ревюто ми от миналата седмица. Все пак сериалът успява да наложи някои изключително ключови стандарти и правила, които правят епизода една идея по-добър от филър, но далеч не оправдават очевадните проблеми, които се надявам да намалят с всяка следваща серия.

Епизодът започва с младия Брус Уейн, който отново тества своите граници. Ако в предния епизод той се учеше да контролира страха си, то в този задачата е да търпи на болка. Едва ли има човек, който да гледа сериала и да не знае, че Брус Уейн е (спойлер) Батман, но дори и да има такива, „Готъм“ полага всички усилия, за да разкара тези съмнения. Силно се надявам тези тестове да не се окажат нещо, което гледаме всяка седмица. Вместо да обръщат внимание на новата травма/тест на Брус за седмицата, „Готъм“ могат да пробват да развият персонажа му за разнообразие. Въпреки забележката ми, светлина в тунела има, тъй като към края на епизода Брус почва да показва малко повече отношение и интерес към нещата, които се случват около него. Надявам се още в следващия епизод, младият Уейн да излезе под светлината на прожекторите в Готъм и да започне началото на светския си живот.

Независимо че сцените с Брус са още от същото, нещото, което прави най-силно впечатление, е присъствието на Алфред в тях. Макар и да ми е трудно да приема актьор, различен от Майкъл Кейн, в ролята на иконома, не мога да не отбележа, че Шон Пъртуи започва да ми допада все повече в ролята. Въпреки че интерпретацията на героя е абсолютно различна от тази във филмите на Нолън, важните елементи, които правят Алфред толкова популярен и обичан образ, са налице и тук. Загрижеността и обичта му към Брус, и цялата Уейн фамилия въобще, присъстват и тук и това е извадено на преден план в този епизод. Интересно ще е да видим накъде ще продължат с този герой и дали историите на „Първа земя“, където Алфред е морски пехотинец, ще бъдат извора им на вдъхновение.

Преди да навлезна в сюжета на този епизод, нека разгледаме и някои от по-страничните персонажи. Сцена с Фиш Мууни и Фалкони, макар и не особено важна, хвърля сянка върху това, което предстои. Мафиотите надигат глави и скоро Готъм ще има нужда от своя спасител и проклятие Батман. Уви, това няма да се случи в следващите 15 години най-малко, но ще бъде любопитно да видим колко време ще е нужно преди духа на идеалиста Джим Гордън да бъде сломен напълно, както в „Батман: Първа година“.

Ако трябва да избера звездата на този епизод, то изборът ми отново ще бъде Пингвина. Този път обаче образът му бе допълнен от майка му Гертруд Капълпът, страхотно изиграна от номинираната за оскър Керъл Кейн. Навлизайки дълбоко в героите си, двамата продължават да заплитат историята на Пингвина в едно кълбо от страхотна акьорска игра, която е истинско удоволствие за всеки фен. С майка като тази не е чудно, че Освалд превърта всеки път, когато някой се опита да се подиграе с него. Има нещо в героите, които са миловидни и учтиви в един момент и напълно садистични и ненормални в следващия, което просто кара хората да настръхват. Може би истината се крие в това, че повечето убийци и лунатици в истинския живот се прикриват точно зад учтивост и добронамереност.

Структурно вторият епизод на „Готъм“ бе доста по-подреден от предния, но и минусите са далеч повече. Като за начало, злодеите в епизода бяха нелепи. Жалки, смешни и зле изиграни, всяко тяхно движение и реплика бяха като изкарани от пародия. Тъмната история на епизода бе зле реализирана, тъй като гост актьорите могат да докарат публиката до смях и съжаление. В този аспект „Готъм“ със сигурност трябва да си вземе бележка от сериали като „Стрелата“. Ако човек се опитва да разкаже силна седмична история с преобладаващо чувство на ужас и злокобност, актьори като Робърт Нийпър и Майкъл Емерсън са калибара, в който трябва да се цели. Не всеки актьор може да изнесе епизод на раменете си, тези от Готъм със сигурност не успяха.

Все пак добрите посоки, които епизода пое, показват, че режисьорите не се страхуват да нагазят дълбоко в мрака на Готъм. Ако името Създателя на кукли не е достатъчно да ви покаже, че сериала няма да е приятна разходка в парка, то сцената, в която Селина избожда с нокти очите на нападателя си, със сигурност ще ви убеди в това. Въпреки това, гадните неща изглежда ще се случват офскрийн, което според мен е правилния подход. Дано един ден и създателите на ужаси да проумеят, че показването на кървища и кланета не е начина, по който трябва да плашат хората.

Създателя на кукли. Герой създаден през 2011, появяващ се в първите арки на „Новите 52, Жената котка“ и „Новите 52, Детективски комикси“, поставя началото на една от най-ужасяващите истории на DC, които съм чел. Като бивш хирург, обвиняващ Джим Гордън за смъртта на баща си, Създателя на кукли отвлича бездомници и проститутки, за да оперира и пренарежда лицата им по своята визия за красота. Дори и с очевидните слабости на епизода, не мога да не призная, че неколкократното споменаване на името на точно този персонаж ме кара да се чувствам страшно ентусиазиран за сериала. Дали ще видим конфронтация между баща му и Гордън? Дали в тази интерптерация Създателя няма да оперира върху деца? Каква точно ще бъде ролята на младата Селина в ужасите от къщата на куклите? Възможностите са безкрайни. Все пак говорим за ненормалника, който отрязва лицето на Жокера и му го дава да си го носи като маска…
Миналият сезон си „Стрелата“ също показаха своя интерпретация на Създателя на кукли, в която Бартън Матис отвличаше млади момичета, пълнеше ги с някаква течност, която ги парализира и убива, и си ги подреждаше в различни пози, за да изобразяват перфектността на порцеланови кукли. Създателя бе победен и убит от Стрелата и Черното Канарче. Дано „Готъм“ не останат по-назад.

Като за финал ще спомена, че макар и проблемен, епизодът вдъхва надежда за това, което предстои. Ако и вие мислите така, заповядайте отново на 7 октомври за ревю на епизод три – „Човека с балоните“.

Пълен списък на препратки към комиксите, които открих в епизода:

1. Върху една от сградите има зелено Q, което е логото на Queen Consolidated, фирмата на Зелената Стрела – Оливър Куин.
2. Прякора Котката, който Селина ползва, не е просто за да ни покаже, че тя ще стане Жената котка, а и заради тихата стъпка на девойката. В комиксите Жената котка често е назовавана the Cat Burglar, точно заради умението си да обира добре охранявани сейфове с финеса и незабележимостта на котка. Котката е и оригиналното име, с което Жената котка дебютира в комиксите през 1940г.
3. Сцената, в която Брус незабелязано стряска Алфред и Гордън, показва началото на известната практика на Батман да се появява и изчезва незабелязано.
4. Фамилията Марони бива спомената от Фалкони. В комиксите това е една от мафиотските фамилии на Готъм.
5. Известният санаториум за психично болни „Аркъм“ бива споменат. Това е и името на предстоящия епизод четири. Аркъм е и името на градчето на лудостта и ужаса в разказите на Х.П. Лъвкрафт, един от най-култовите автори на ужаси.
6. Брус рисува картинка, в която Готъм бива наблюдаван и пазен от тайнствен пазител в черно.
7. В сцените, в които се смее, жената злодей в този епизод притеснително много напомня на Жокера и Харли Куин.

Промо на епизод три – „Човека с балоните“.
https://www.youtube.com/watch?v=g8M64PCthVo