Интерстелар и възраждането на фантастиката

Всяка година технологиите в киното стават все по-добри и внушителни и макар това да дава нужните средства на студиата да правят блокбъстъри, един от най-технологично зависимите жанрове, фантастиката, запада все повече и повече. С филми като „Люси“, „Превъзходство“ и “Automata” бъдещето на жанра е по-мрачно дори oт тъмнината на космоса. Даже страхотни филми като „Супер 8“ и „На ръба на утрешния ден“ не са достатъчни, за да ни върнат надеждата, че жанрът не угасва лека-полека.

Нова ярка звезда изгрява на небосвода обаче и тя се казва „Интерстелар“. Написана и режисирана от един от най-уважаваните и обещаващи режисьори на 21 век, Кристофър Нолън, „Интерстелар“ следва примера на предните му филми като „Черният Рицар“, „Генезис“ и „Мементо“ и също като тях вдига летвата на жанра много, много високо.

Не е лесно човек да разкаже сюжета на „Интерстелар“, без да му отнеме много време. Затова смятам единствено да спомена, че филмът е едно невероятно земно и космическо преживяване, което е също толкова омайващо в космоса, колкото е и на земята.

„Интерстелар“ не е безупречен. Не е дори най-добрият филм на годината по мое мнение. Това, което обаче е, е най-амбициозният, грандиозен и спиращ дъха филм за тази година, та ако не и за предната. Това е магията на Нолън, която може да ви накара да погледнете към небето и да се зачудите за мястото ни сред звездите, както казва героят на Матю Макконъхи. Фантастичен, драматичен и омайващ, „Интерстелар“ е личното пътешествие на едно семейство, поставено пред редица невъзможни избори. Една от критиките към Нолън досега беше, че филмите му са студени, твърдение, с което не съм съвсем съгласен. Въпреки това, „Интерстелар“ определено е най-личният му и топъл филм. Чувствата са нещо, с което Нолън винаги борави умело, макар и главният му фокус обикновено да са идеи и морални идеали. Той умее да прави така, че любовта да е една от централните теми на филма, без да отнема от останалите мотиви и послания и да го превръща в романтика или предвидима приключенска история.

Независимо дали намирате Кристофър Нолън за претенциозен, гениален или прехвален, едно не може да се отрече, и това е, че той има стил и въображение. Без да преувеличавам, ще заявя, че „Интерстелар“ е най-визуално впечатляващият филм, който някога съм гледал. Умението му да използва колкото може по-малко компютърна анимация, любовта към практическите ефекти и неприязънта към 3D превръщат продукцията в нещо, което задължително трябва да се преживее на IMAX. Малко са 2D IMAX филмите, които се снимат с идеята да се гледат на най-големите екрани.

Майсторството на един режисьор можем да разпознаем по това, че името му се споменава също толкова често, колкото и актьорите, които играят във филмите му. Когато те са от калибъра на тези в „Интерстелар” и името на Нолън все пак се споменава толкова често, колкото техните, можем да бъдем сигурни, че финалната лента ще е специална.

Главната роля в продукцията е изиграна от носителя на Оскар Матю Макконъхи. Ако случайно сте го пропуснали във филмите „Клубът на купувачите от Далас”, „Вълкът от Уолстрийт” или сериала „Истински детектив”, то ролята му в този филм със сигурност ще ви увери в таланта на суперзвездата от Тексас. Макконъхи се вмъква безпроблемно в обувките на инженера и астронавт Купър, представяйки умело най-тежките и емоционални моменти на един баща, разкъсан между дълга към семейството си и човечеството.

Завръщат се и някои от редовните попълнения на Нолън, като носителите на Оскар Ан Хатауей и Майкъл Кейн. Ан играе ролята на Амелия Бранд, водещ учен по биология, докато Майкъл Кейн се въплъщава в баща й, професор Бранд. Двамата се представят повече от блестящо, въпреки че ролите не им позволяват да достигнат нивото на Макконъхи. Ан все пак успява да покаже защо е считана за една от най-талантливите актриси на Холивуд днес, докато Кейн напомня на всички, че за разлика от колегата си Морган Фрийман, той все още има желание да представи един интелигентен професор като нещо повече от разказвача на филма. Изненадващо силна роля прави и Джесика Частейн като Мърфи, открадвайки почти всяка сцена, в която участва. Умна, магнетична и твърдоглава, героинята й успява да предаде тежест и драма към земната история. Не мога да не спомена и Мат Деймън и Маккензи Фой, които макар и с голям потенциал, просто не намират достатъчно екранно време, за да блеснат истински.

Дори и да сте от хората, които рядко чуват музиката на филмите, може да сте сигурни, че тук няма да я пропуснете. Саундтракът на Ханс Цимър е едно от най-запомнящите се неща в „Инстерстелар“ и това не е случайно. Той винаги е бил добър в това да изразява емоции с комплексни парчета, но тук просто надминава себе си. Музиката на филма е меланхолична, усамотяваща и възвишаваща, точно такава музика, каквато бихте си представили за едно пътешествие между звездите. Цимър рисува пейзажи със своите парчета и ще ви прекара през това невероятно пътешествие отново и отново. Ако все още не сте убедени в думите ми, пробвайте парчетата „Cornfield Chase“, „Day One Dark“, „Detach”, „S.T.A.Y.“ „Flying Drone“ и „Stay”.

Като за финал ще заключа, че това е може би най-хубавият филм на Кристофър Нолън до днес. Казвам го не защото смятам, че е по-добре направен от останалите, а защото аз лично намирам „Интерстелар“ за най-емоционалния му, амбициозен и отличаващ се филм. С него той показва, че не се страхува да предизвика публиката да мисли и преживява. С него заявява пред Холивуд, че един филм може да бъде невероятен, дори ако съдържа в себе си много комплексни астрофизични и метафизични теории и почти никакъв екшън. С „Интерстелар“ Нолън връща гледането на филми от домовете ни обратно в киносалоните.

Моята оценка:
История – 5.70
Герои – 5.80
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.85)