Интерстелар и възраждането на фантастиката

Не си отивай кротко в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий срещу смъртта на светлината!

Всяка година технологиите в киното стават все по-добри и внушителни и макар това да дава нужните средства на студиата да правят блокбъстъри, един от най-технологично зависимите жанрове, фантастиката, запада все повече и повече. С филми като „Люси“, „Превъзходство“ и “Automata” бъдещето на жанра е по-мрачно дори oт тъмнината на космоса. Даже страхотни филми като „Супер 8“ и „На ръба на утрешния ден“ не са достатъчни, за да ни върнат надеждата, че жанрът не угасва лека-полека.

Нова ярка звезда изгрява на небосвода обаче и тя се казва „Интерстелар“. Написана и режисирана от един от най-уважаваните и обещаващи режисьори на 21 век, Кристофър Нолън, „Интерстелар“ следва примера на предните му филми като „Черният Рицар“, „Генезис“ и „Мементо“ и също като тях вдига летвата на жанра много, много високо.

Не е лесно човек да разкаже сюжета на „Интерстелар“, без да му отнеме много време. Затова смятам единствено да спомена, че филмът е едно невероятно земно и космическо преживяване, което е също толкова омайващо в космоса, колкото е и на земята.

2014_interstellar-wide

„Интерстелар“ не е безупречен. Не е дори най-добрият филм на годината по мое мнение. Това, което обаче е, е най-амбициозният, грандиозен и спиращ дъха филм за тази година, та ако не и за предната. Това е магията на Нолън, която може да ви накара да погледнете към небето и да се зачудите за мястото ни сред звездите, както казва героят на Матю Макконъхи. Фантастичен, драматичен и омайващ, „Интерстелар“ е личното пътешествие на едно семейство, поставено пред редица невъзможни избори. Една от критиките към Нолън досега беше, че филмите му са студени, твърдение, с което не съм съвсем съгласен. Въпреки това, „Интерстелар“ определено е най-личният му и топъл филм. Чувствата са нещо, с което Нолън винаги борави умело, макар и главният му фокус обикновено да са идеи и морални идеали. Той умее да прави така, че любовта да е една от централните теми на филма, без да отнема от останалите мотиви и послания и да го превръща в романтика или предвидима приключенска история.

interstellar_movie-wideНезависимо дали намирате Кристофър Нолън за претенциозен, гениален или прехвален, едно не може да се отрече, и това е, че той има стил и въображение. Без да преувеличавам, ще заявя, че „Интерстелар“ е най-визуално впечатляващият филм, който някога съм гледал. Умението му да използва колкото може по-малко компютърна анимация, любовта към практическите ефекти и неприязънта към 3D превръщат продукцията в нещо, което задължително трябва да се преживее на IMAX. Малко са 2D IMAX филмите, които се снимат с идеята да се гледат на най-големите екрани.

Майсторството на един режисьор можем да разпознаем по това, че името му се споменава също толкова често, колкото и актьорите, които играят във филмите му. Когато те са от калибъра на тези в „Интерстелар” и името на Нолън все пак се споменава толкова често, колкото техните, можем да бъдем сигурни, че финалната лента ще е специална.

Главната роля в продукцията е изиграна от носителя на Оскар Матю Макконъхи. Ако случайно сте го пропуснали във филмите „Клубът на купувачите от Далас”, „Вълкът от Уолстрийт” или сериала „Истински детектив”, то ролята му в този филм със сигурност ще ви увери в таланта на суперзвездата от Тексас. Макконъхи се вмъква безпроблемно в обувките на инженера и астронавт Купър, представяйки умело най-тежките и емоционални моменти на един баща, разкъсан между дълга към семейството си и човечеството.

interstellar-2Завръщат се и някои от редовните попълнения на Нолън, като носителите на Оскар Ан Хатауей и Майкъл Кейн. Ан играе ролята на Амелия Бранд, водещ учен по биология, докато Майкъл Кейн се въплъщава в баща й, професор Бранд. Двамата се представят повече от блестящо, въпреки че ролите не им позволяват да достигнат нивото на Макконъхи. Ан все пак успява да покаже защо е считана за една от най-талантливите актриси на Холивуд днес, докато Кейн напомня на всички, че за разлика от колегата си Морган Фрийман, той все още има желание да представи един интелигентен професор като нещо повече от разказвача на филма. Изненадващо силна роля прави и Джесика Частейн като Мърфи, открадвайки почти всяка сцена, в която участва. Умна, магнетична и твърдоглава, героинята й успява да предаде тежест и драма към земната история. Не мога да не спомена и Мат Деймън и Маккензи Фой, които макар и с голям потенциал, просто не намират достатъчно екранно време, за да блеснат истински.

Дори и да сте от хората, които рядко чуват музиката на филмите, може да сте сигурни, че тук няма да я пропуснете. Саундтракът на Ханс Цимър е едно от най-запомнящите се неща в „Инстерстелар“ и това не е случайно. Той винаги е бил добър в това да изразява емоции с комплексни парчета, но тук просто надминава себе си. Музиката на филма е меланхолична, усамотяваща и възвишаваща, точно такава музика, каквато бихте си представили за едно пътешествие между звездите. Цимър рисува пейзажи със своите парчета и ще ви прекара през това невероятно пътешествие отново и отново. Ако все още не сте убедени в думите ми, пробвайте парчетата „Cornfield Chase“, „Day One Dark“, „Detach”, „S.T.A.Y.“ „Flying Drone“ и „Stay”.

Като за финал ще заключа, че това е може би най-хубавият филм на Кристофър Нолън до днес. Казвам го не защото смятам, че е по-добре направен от останалите, а защото аз лично намирам „Интерстелар“ за най-емоционалния му, амбициозен и отличаващ се филм. С него той показва, че не се страхува да предизвика публиката да мисли и преживява. С него заявява пред Холивуд, че един филм може да бъде невероятен, дори ако съдържа в себе си много комплексни астрофизични и метафизични теории и почти никакъв екшън. С „Интерстелар“ Нолън връща гледането на филми от домовете ни обратно в киносалоните.

 

БележникМоята оценка:
История – 5.70
Герои – 5.80
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.85)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Шокиращо, но съм съгласен със Станимир за почти всичко, което казва, макар и 2 години по-късно 🙂 Прехвалва малко по отделните елементи (особено саундтрака), но същественото сякаш аз съм го писал – това не е перфектен филм, но е страшно амбициозен и Нолан предизвиква публиката по начин, по който никой друг режисьор от 21 век не си позволява. Който се кефи на амбициозни филми, макар и без пълно покритие, ще се изкефи и на Интерстелар. Хареса ми повече от всичко друго на Нолан, което съм гледал.

Станимир Ставрев

Драго, случая с „Интерстелар“ е доста интересен, тъй като всички очакват от Нолан едва ли не да им обясни живота и вселената. Ентусиазма на всички според мен им отне от удоволствието на филма, който според мен наистина беше специален.
За субективността е ясно. Като всяко изкуство и филмите можем да ги разгледаме единствено субективно. Дори професионалните филмови критици, хората, които имат образование, опит и реално си изкарват прехраната с филмова критика не са обективни. Това просто няма как да стане.
За мен лично „Интерстелар“ имаше страхотна история. Не е „УАУ“ или невиждана досега и може би щях да и дам чиста 5-ца, но просто му свалям шапка на Нолан, че си позволява да направи сюжет толкова сложен и многопластов, че най-вероятно няма да се схване и оцени от една много голяма част от публиката. Просто в 21век никой не си позволява да предизвиква публиката по този начин.
Също така няма как да кажа, че Нолан буксува откъм сюжет при положение, че не съм на 100% убеден, че съм го схванал изцяло. Не претендирам да разбирам от астрофизика и теории на гравитацията. Нека не забравяме, че Кип Торн, един от големите астрофизици и астрономи е писал сценария с Нолан, тъй като е искал да вкара научните си теории във филм. Това само по себе си е нещо доста различно.
Откъм ефекти, музика и актьорска игра аз лично нямаше какво да искам и като добавим, че бях възхитен от куража и комплексността на сюжета, не мисля, че съм излъгал в ревюто. Каквото написах, така го и усетих по-време на филма.
Драго, наистина съжалявам, че се забавям с този Готъм, просто много неща ми се струпаха последните седмици. Обещавам, че ще опитам да наваксам този уикенд.

Драго

Вкарал си бая субективизъм според мен, ама нищо. И аз го харесвам Нолан – все пак той възроди Батманите и дори ги направи свръх комерсиални, че и хора, които не са помирисвали сюжета станаха изведнъж най-големите фенове. Мементото е много як, Инсепшъна и той (ама по малко от Мементото въпреки, че бюджетите им са несаразмерни).
За мен лично в Интерстелара Нолан буксува вече…откъм сюжет, действие, история – някакси сме ги гледали тия работи и не, че са лоши ама не са толкова интересни. Нахвърляни са специални ефекти – хуабво ама…Не знам, аз напоследък доста неща, които са ми харесвали не ги харесвам вече чак толкова, та може и в мен да е проблема. По твоята скала аз бих му дал 4.50 и „ще трябва да го изпитам още един път да затвърди“.
Иначе пиши за Батманите,ааа готъмите вече 😉 Аз не го гледам, ама ревютата си ги чакам.

bellodox

..за да има успех всеки един филм с претенциите на interstellar, трябва да те грабне за топките/сърцето поне за 5 мин., за да съпреживееш проблемите на поне един от героите. склонен съм да приема някой недомислици, както направих с inception, за сметка на цялостното усещане, но в случая стана обратното. а дрънченето на цимер не помогна въобще.
пс: и въобще обиждайте се, за да внимавате повече в картинката следващия път! 😉 :Р

suitsata

Не се обиждайте, но това ревю е супер както и филма 🙂 Който избива комплексите си на недоразвит scientist търсейки аргументи, факти и истини във киното и по специално във scifi жанра, да не забравя, че такава драстична съвкупност на scientific-чи прехласвания по игрални постановки не са здравословни. 😉

Не се обиждайте, но това ревю е несериозно. Такава драстична съвкупност на ученически прехласвания, неаргументирани /но за сметка на това почти поетични хвалебствия/ и субективни възхвали не са здравословни. 🙂