Къде да търсим фантастичните животни?

Ако сте фен на „Хари Потър“, вероятно вече нямате търпение да гледате „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Филмът ни разказва историята на Нют Скамандър, автора на един от учебниците на Хари в Хогуортс. Нют пристига в Ню Йорк през 1926 г. със своя куфар, пълен с магически същества. Част от тях бягат и започват да смущават града, което притеснява местната магьосническа общност. Но това далеч не е най-сериозният проблем на Нюйоркчани, тъй като още по-опасно зло е готово да посее разруха и май само Нют е способен да го спре.

Не е необходимо да сте гледали или чели каквото и да било от „Хари Потър“, за да се насладите на филма, въпреки че има доста препратки. А ако сте, трябва да знаете, че между английската и американската школа в магьосничеството съществуват някои разлики. Така например, американците са доста по-делови и строги в съблюдаването на законите и йерархията, а и далеч не хранят същата любов към фантастичните животни, каквато колегите им от Острова. Това ще окаже влияние върху историята, която вероятно би се развила по различен начин на друго място.

Филмът тръгва малко странно – показва ни се това-онова, но минава известно време, докато стане ясно кой какъв е и за какво се бори. Джоан Роулинг решава да отдели първата половина от сценария си по-скоро на забавни случки и приключения, в които да даде възможност на режисьора Дейвид Йейтс да върне зрителите в магическата вселена, както и на новите герои да влязат под кожата на зрителите. Не е лошо като идея, но липсата на съществени случки в половината от филм с времетраене над 2 часа си тежи. Както и да е, избягалите от куфара на Нют животни всъщност са само част от историята, а истинската кулминация идва с „Втория Салем“ – секта, ръководена от лоша леля, малтретираща сираците, живеещи под опеката й. Лелята и експлоатираните от нея дечица алармират немаговете (хората без магически способности), че вещиците отново са сред нас и трябва да бъдат изтребени до крак. За щастие, това е само долнопробна сбирщина задръстеняци, така че малко хора им обръщат внимание. Някои от сираците обаче също са докоснати от магията, а това ги прави ценни и опасни…

Най-интересният персонаж за мен беше Кридънс, един от сираците, който изглежда незначителен в началото, но в последствие се оказва в центъра на събитията. Той има много интересна история, която няма да ви разкривам, но да знаете, че минава през бая изпитания. Адмирации за Езра Милър, който представи героя максимално достоверно и впечатляващо. По никакъв начин не можах да позная, че това е момчето, което ще играе Светкавицата в „Лигата на справедливостта“. Милър има истински талант и подозирам, че го очаква голямо бъдеще в Холивуд, стига да не се ограничава само с касови роли. Макар и да не е главен герой, а максимум второстепенен, като даже и това е спорно, именно Кридънс е най-запомнящият се елемент от историята, както и персонажът, който носи най-силен емоционален заряд.

Иначе, ако се фокусираме само върху главните герои, там нещата са малко по-стандартни. И четиримата са леко смотани, но чаровни. Получават достатъчно екранно време, но сякаш част от развитието им е оставено за следващите филми, за да могат тук да блеснат истинските герои (Кридънс!). Нют държи цяла зоологическа градина в куфара си и си общува с животните много по-лесно, отколкото с хората, а простоватият, но добродушен немаг Джейкъб Ковалски неволно изпуска част от зверовете навън. Тина Голдстийн също попада на Нют и веднага разпознава белята, която завеяният зоолог ще докара на града. Тина обаче е низвергната от висшестоящите си и когато магьосническата общност в Ню Йорк разбира за избягалите животни, Тина също бива осъдена на смърт наравно с Нют, въпреки добрите й намерения (все пак, тя също е залухана и зле в комуникацията, така че е ясно защо не я харесват шефовете). За щастие, Тина има сестра, Куини, която може да чете мисли и която успява да се намеси навреме, за да спаси Нют, Тина и Джейкъб и да се присъедини към мисията им да спасят града.

Въпреки че и четиримата герои са симпатични сами по себе си, взаимоотношенията между тях сякаш не са на най-високо ниво. Между Катрин Уотърстън и Алисън Сюдъл няма много химия, въпреки че двете уж играят сестри. Куини и Джейкъб се залюбват, нищо че романсът между тях изглежда абсурден, въпреки всички усилия на актьорите. Това последното можем да го преглътнем, все пак „Фантастични животни…“ е разклонение на детска поредица, НО краят на историята им, и по-конкретно тази на Джейкъб, е директно окраден от четвърти сезон на „Доктор кой“. Ако не сте го гледали, то тепърва ще има да подсмърчате, но ако знаете за какво става дума, това може да ви провали цялото впечатление от иначе емоционалната сцена (дори няма да споменавам факта, че куфарът на Нют е де факто преносим ТАРДИС). И докато историята на Джейкъб и Куини изглежда сравнително завършена (целият филм е напълно издържан като самостоятелен, няма нахални опити за тийзване на следващите части като в комиксовите вселени), отношенията между Нют и Тина явно тепърва ще се развиват в продълженията, тъй като тук имаме само зародиш.

Други персонажи от Fantastic Beasts and Where to Find Them, описвани като важни за сюжета (визирам семейство Шоу, от които бащата е медиен магнат като мен, единият син е сенатор, а другият… не е ясно какъв е точно), всъщност имат много малко екранно време и почти никакво значение за историята. Възможно е в първоначална версия на сценария да са били по-важни, или пък тепърва да заемат по-централна роля в следващите филми, но тук не е нужно да си правите труда да внимавате за тях.

На визуално ниво нямам никакви забележки – дизайнерите са се постарали да измислят всякакви фантастични животни, които може да са маловажни за сюжета, но са основна част от визуалното пиршество на филма. 20-те години на миналия век също са интересно пресъздадени и атмосферата е хем в стила на Хари Потър, хем тотално различна от нея. Йейтс максимално се е възползвал и от 3D-то, както за да допълва картината по интересни начини, така и за да замерва публиката с неща в по-динамичните сцени.

Като цяло, „Фантастични животни и къде да ги намерим“ е добър филм и феновете на „Хари Потър“ няма как да не го харесат. Сюжетът тръгва бавно, а след това става с една идея по-сложен от необходимото, главните герои и злодеят можеха да бъдат с една идея по-разработени (само Кридънс е таман), но атмосферата, добрите ефекти, режисура и актьорска игра компенсират предостатъчно. Със сигурност филмът ще спечели стотици милиони и това ще бъде както очаквано, така и сравнително заслужено.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Мн. добър (5.28)