Колелото на времето – ревю от незапознат с книгите

Напълно запознат съм с популярността на поредицата книги „Колелото на времето“, както и с върлата фенщина на прочелите я (казвам го в изцяло положителен смисъл). Въпреки че аз самият не съм я чел (пропуск, който смятам някой ден да поправя, макар че не знам кога), дори аз се развълнувах от новината за предстоящия сериал по романите на Робърт Джордан. Изгледах го с интерес и реших да напиша ревюто си за него като абсолютен лаик – без да знам нищо за оригиналния материал, без да чета отзиви за сериала или обяснения за богатия на история и митология свят, изграден от автора. Е, не можах напълно да се предпазя от броженията и недоволствата на почитателите на книгите, но все пак смятам, че моето мнение и ревю ще се получат неповлияни от чужди оценки и необременени от очаквания или желания, свързани със знание на нещо за източника. Повтарям, ревюто е изцяло върху сериала като самостоятелен продукт, написано от човек, който не е чел нищо от книгите. Не ме мразете ако съм чул някое име в сериала по един начин, а в книгите е преведено по друг – както съм го чул, така ще го пиша, пък вие после си ме поправяйте, но не прекалено злобно, моля. Оценете поне, че се допитах до колежката Мира за имената на съществата. Доколкото разбирам, адаптацията е сравнително близка до книгите, но има и много своеволия (кои от сценария, кои наложени от трудностите на продукцията). Аз нямам представа кое е авторова идея и кое сценарна, така че ще коментирам всичко наред. И няма да включвам спойлери, въпреки че е ясно, че прочелите книгите имат доста добра представа какво да очакват.

Най-силното впечатление, което сериалът прави, е големият и богат на история свят. Имаме детайлна световна карта с много локации и общности, всяка си има своите особености и борби. Обожавам такива творения! Широкият мащаб и размахът на историята ми позволяват да се увлека по нея и да се оставя на повествованието да ме води насам-натам из фентъзи света без да съм прекалено претенциозен към дупчици в сюжета или недомислици.

Историята започва в едно селце наречено Две реки. Там Айез Седайката Морейн и нейния пазач търсят преродения Дракон – човек, който е орисан от съдбата/колелото на времето да се срещне с Тъмния и да направи избор – да се присъедини към него и да разруши света, или да му се опълчи и да спаси света. Тъй като времето тече в кръг – всичко общо взето се повтаря с малко разлики, а душите се прераждат – има и възможност да се правят пророчества. Морейн знае кога е роден човекът, в когото се е преродила душата на Дракона, но не знае къде е той и как изглежда. Две реки е просто следващото село по пътя й, но именно там тя ще намери търсения индивид. Налични са петима младежи, във всеки от когото въпросният злодей може да се крие:

• Ранд – симпатично и много добре възпитано момченце с рижава коса, влюбено в Егуейн;
• Егуейн – също симпатично и свястно момиче, което също е влюбено в Ранд, но пък притежава дарба за нещо повече от безгрижен селски живот, съответно развитието на пълния й потенциал и обучението й са на първо място;
• Мат – не много умен младеж, разкъсван от инстинкта си за саморазрушение (расте в лошо семейство), но с добро сърце;
• Перин – добре сложен младеж, който преживява ужасна и доста трогателна травма в края на първи епизод – рядко се насълзявам още преди да съм опознал героите, но при неговата кулминация се получи;
• Найнийв – тя е по-възрастна от четиримата гореизброени, но магическата сила в нея е толкова голяма, че нищо чудно и тя да е Дракона. Именно тя обучава Егуейн и е много важна за селото – използва мъдростта си да лекува, да помага и да предпазва хората от злини.

Те самите са все още твърде млади, за да познават себе си, а и никой от тях не носи спомени от миналите си животи. Всички са добри хора, обичат се взаимно, така че който и да се окаже търсения прероден, ще бъде тежък обрат и удар върху останалите. Интригата кой е Дракона е доста интересна, макар и отговорът да е предвидим – аз поне го познах. Но и петимата са интересни личности, и петимата са симпатични, сериалът им дава възможност да блеснат както като група, така и по двойки и като отделни индивиди, така че те са сполучливи персонажи дори и без основната интрига (а тя допълнително допринася към образите им). Естествено, Морейн ми допадна най-много като образ, тъй като има най-много история и мистерия около нея. Също доста симпатичен се оказа и нейният стражник, Лан, под чиято твърда физиономия всъщност се крият доста пластове.

Тук е моментът за малко укорителна критика. Много неща около Дракона и пророчеството ми станаха напълно ясни чак накрая. В началото дори бях останал с впечатлението, че е по-добре Дракона да бъде убит още преди да се е събудил, за да не счупи света. Може би просто не съм внимавал, не знам, но при всички положения сериалът е богат на митология и не съм сигурен дали намира най-добрия начин да запознае зрителя с нея. На моменти ми се струваше, че персонажите тръгват уж да правят едно нещо, а след това правят точно обратното, или пък разкриват нещо за себе си, което губи логиката на предишното действие. Най-яркото проявление за това е Амирлинския трон. Възможно е проблемът да си е в мен, но се съмнявам читателите на книгите да са имали същите проблеми.

Другото ми недоволство е към армията на лошите. Не ми допада когато лошите са лоши, защото са лоши. Не стана ясно как мърдраалите (безоките същества, командващи армиите на тролоците) успяват да проследят нашите герои когато е необходимо на сюжета, и не успяват, когато е необходимо относително спокойствие, за да се развиват други елементи. Самите тролоци (на практика минотаври) явно са безмозъчни и просто трябва да се трепят на място, което е малко безинтересно. Не стана ясно кой точно е Тъмния, защо е тъмен и за какво се бори – какво му пречи светът, че ще използва Дракона, за да го разрушава. Около самия Дракон останаха страшно много неясноти, но вярвам, че те ще се разясняват в бъдещи сезони, защото откъсът с него в неговата епоха си беше като тийзър за много интересно разклонение. От друга страна, финалната сцена на последния епизод беше очевадно тийзър за следващите епизоди, и то нескопосано направен. Все едно пост-кредит сцена на Марвел.

Ами май ще се огранича с укорите дотук. Не че няма и други бели кахъри, но като цяло този сериал ми хареса страшно много. Похвалих вече богатството на сюжета и светостроенето, героите, интригата, но много ми допадна и атмосферата. Качествено фентъзи, за което хората са се постарали – костюми, аксесоари, специални ефекти, градове, пейзажи, саундтрак – всичко е на световно ниво. Обитателите на този свят често се трепят за щяло и нещяло, но като изключим това, повечето изглеждат като добри и либерални хора, обичащи удоволствието и оставящи другите да намерят своето такова, без да им дават акъл как трябва да живеят, без да съдят. Дори Айез Седайките, които заслужават отделен сериал само за своята общност, постоянно са потънали в междуособици и интриги, нямат си доверие една на друга, но даже и те са сравнително задружни и широко скроени ако ги съотнесем към други фентъзи светове или дори към нашия собствен. Впрочем, сред седайките силно изпъква Лиандрин – до голяма степен, благодарение на актрисата, която майсторски владее сцените с лицемерие, заяждане и злобни погледи – искам разклонение, в което тя да е главна героиня! Но както и да е, мисълта ми беше, че в тази атмосфера всеки се чувства добре дошъл, може да очаква топъл прием и подкрепа от ближните, поне докато не дойде някоя армия от зверове, мъжемразки или сектантски воини, която да изтреби цялото село. През последните години свикнах на светове тип Вестерос, където всеки е лош и всеки може по всяко време да ти забие нож в гърба, за да се изкачи за малко в стълбицата на властта, докато тук добрината, моралът, честта струят от почти всички персонажи (без това да отнема от интригата и опасността) и признавам, че това ми подейства доста увлекателно и свежо.

В известна степен „Колелото на времето“ прилича на „Игра на тронове“ – богата вселена с много общности и персонажи с различни стремежи, интрото и музиката са с приличащи си концепции. От друга страна, напомня много на „Легенда за търсача“ – друг мразен от феновете на книгите сериал поради своеволията на адаптацията. Там също имаше топлина и уют в атмосферата, симпатични персонажи, много локации и приключения. За мен лично миксът между двете е идеален!

Може би ако бях фен на книгите щях да буйствам и аз, да се сърдя защо това са го направили така, а не онака, защо не са разказали за тази или онази подробност от митологията на Робърд-Джордановия свят, но липсата на тези предпоставки явно в случая ми е от голяма полза – така се насладих на The Wheel of Time и се зарибих по него. Препоръчвам го горещо на всички и чакам втори сезон с нетърпение.

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Отличен (5.68)