Лъжи, грешки и теории на конспирацията

За трети сезон на „Западен свят” вече се изписа много, едва ли ще мога да допринеса с оригинално мнение (още повече, че и аз като повечето хора съм разочарована от сезона, тоест мнението ми е като това на мнозинството). Все пак искам да обобщя впечатленията си от видяното, тъй като това е (или беше) един от любимите ми текущи сериали.

Започвам с уточнение, че първите два сезона на „Западен свят” на мен ми харесаха, втори сезон, който беше много критикуван, за мен беше добър колкото първи, дори по-добър в някои отношения. В нито един момент не съм възприемала Долорес като лошия герой, нито пък съм очаквала това да е сериал в който хора се трепят с роботи и ги побеждават. Последното ми изглежда като просташка и старомодна концепция (освен ако не става дума за детски или тийн филм).

И още едно малко уточнение – понеже пропагандата е това, което убива много съвременни американски сюжети, напоследък стана необходимо да се отчита до колко тя присъства в определено произведение и дали му е повлияла по някакъв начин. Всяка пропаганда е вредна – независимо дали е в полза на либерализма, нацизма, комунизма или друг -изм, тя няма място в изкуството (ако приемем, че сериалите също спадат към изкуството).

В сезона има феминистка пропаганда, но тя е най-малкият му проблем и не се забелязва на фона на истинските такива. Даже, като се има предвид, че повечето сценаристи са жени (ако информацията в ИМДБ  е точна), ефектът от феминистката пропаганда е по-скоро обратен – имаме демонстрация на това как отбор високообразовани и успешни дами са успели да провалят един до скоро отличен сериал.

Предстоящото ревю съдържа спойлери, тъй като имам намерение да критикувам слабостите в сюжета, а това няма как да стане, без да разкажа доста от него.

Минавам по същество – трети сезон на „Западен свят” наистина се усеща като нов сериал. Действието се развива в истинския свят, а не в парковете на Делос, в недалечното бъдеще (2053г.). В това няма нищо лошо, дори напротив. Повечето фенове на сериала (сред които и аз) искаха да видят как изглежда светът извън парковете. На пръв поглед той е красив и интересен, макар и не твърде различен от нашия. Както скоро ще разберем, приликата е повърхностна, защото всичко в този свят се контролира от огромен компютър. (бележка –  знам, че името на машината на английски, както и в субтитрите на НВО, е Рехобоам, но тъй като тя е кръстена на сина на цар Соломон – Ровоам, според мен е коректно да се използва тази версия на името.) Този изкуствен интелект контролира не само световната политика, но и личните детайли в живота на отделните хора – като например това дали им е позволено да имат деца, какво могат да работят, с кого могат да общуват и така нататък.

Долорес, която излезе от парка в края на втори сезон, маскирана като една от водещите фигури в Делос – Шарлот Хейл, работи по осъществяването на плана си, какъвто и да е той… Единствените й съюзници са 5 перли (съзнания на хостове, всъщност – 4, защото 5-тата е Бърнард, както видяхме в края на втори сезон), които тя успя да изнесе в чантата си, по време на своето бягство. Долорес проучва компанията, която уж контролира Ровоам, Инсайт и се опитва да извлече повече информация за машината от сина на неговия предполагаем създател, Лиам. Скоро тя се сдобива с нов помощник – не хост, а човек на име Кейлъб, чийто живот е непоносим, благодарение на контрола на Ровоам. Междувременно Бърнард, който също е отвън, иска да попречи на Долорес да унищожи човечеството, защото той предполага, че това е нейната крайна цел. Бърнард не знае защо Долорес го е изнесла навън, вместо просто да го унищожи и предполага, че тя е сложила нещо вътре в него – нещо, което да послужи на плана й. Той също си намира съюзник – познатия ни Стъбс (шеф на охраната в Делос), за когото много зрители правилно отгатнаха, че е хост. Третата сюжетна линия е посветена на тайнствения Серак – човек, който се възприема като архитект на новия свят и човешкото бъдеще, и Мейв, която се превръща в пионка в ръцете му, след като не успя да избяга от парка в края на предишния сезон. Има го и Уилям, но за сега няма да го коментирам, тъй като неговата сюжетна нишка е „специална”.

Началото на сезона е силно и увлекателно. Ровоам с неговите графики, които се появяват по време на епизодите, изглежда ефектно и зловещо; има много загадки, които очакват да бъдат разгадани – като например, какъв е планът на Долорес, кой или какво е Кейлъб, кои са хостовете, чиито перли изнесе Долорес, и др. Сцените са красиви и в тях има вложена много символика. Например – представянето на Кейлъб е почти идентично с представянето на Долорес в първи сезон, което, разбира се, е метафора за това, че хората в този свят живеят почти като хостовете в Западен свят, а не че Кейлъб е хост, както решиха по-първосигналните зрители (не мога да се сдържа да не коментирам някои реакции от социалните мрежи, след като ги следях през сезона).

Въпросът дали хостовете са осъзнати не е тема на сезона – приема се, че Долорес и Мейв са осъзнати – според създателите на сериала това е достатъчно добре изложено в предходните сезони и аз също мисля, че е така. Ако някой е на друго мнение, това си е негов проблем, тази тема е приключена за мен 🙂

Основната тема на трети сезон е написана като слоган на постера, да не би някой от американските зрители да се обърка и да не успее да я отгатне – „Свободната воля не е свободна”. С други думи – сезонът задава въпроса дали въобще има свободна воля в един високотехнологичен свят, в който всичко е свързано и всичко е на показ, благодарение на технологиите. Дали обикновените хора имат право на избор и още повече – дали заслужават избор? Ако знаем, че човечеството, оставено само на себе си, ще се самоунищожи, не е ли по-добре някой да го контролира и да го подкарва като стадо в определена посока? Сигурно е по-добре за овчедушните, но какво да кажем за останалите? Добро дело ли е обществото да се освободи от Ровоам и Инсайт, ако цената са бунтове и самоубийства?

Предполагам, че тези въпроси са отворени за интерпретация и обсъждане, но за мен отговорът е категоричен и той е против контрола. Дори съдбата на човечеството да е самоунищожение, това не дава право на никого да се прави на Господ от загриженост за бъдещето. Действията на Долорес срещу Инсайт служат на собствените й цели, но са правилни – в тях няма нищо лошо и категорично не я превръщат в злодея на сезона. Това, че някакви хора са решили да се отдадат на анархията (или да се самоубият), е тяхно лично решение и ако някой изобщо има вина, то това е този, който ги е вкарал в този извратен експеримент (Серак), а не този, който им отваря очите (Долорес).

Преди да премина към същинските критики на сезона, ще напиша няколко думи за персонажите – за разлика от други ревюисти, не смятам, че те са променени, в сравнение с предишните сезони. Разбира се, Мейв е заслепена от фикс идея („дъщеря” й), което я прави да изглежда глупава, а Бърнард сякаш просто се носи по течението (типично за него), но усещането, че персонажите им са претупани, се дължи по-скоро на факта, че имаме четири сюжетни линии и само 8 епизода. Отделно от това, освен главните герои, немалко екранно време получават странични персонажи като Лиам, Кейлъб (или него да го броим за главен герой?), Серак, дори Лий Сайзмор (по-точно негова виртуална версия).

Харесвам Лий Сайзмор и се зарадвах да го видя отново, но при толкова малко време, може би беше по-добре да се съсредоточат върху сюжетните дупки, а не върху пълнежа… Все пак, той поне получи забавно камео, за разлика от други познати лица като Клементайн, Мусаши, Феликс и още няколко, чието участие беше почти толкова важно, колкото това на Дрогон и режисьорите на „Игра на тронове” (като се замисля, може би тяхното присъствие е урочасало сезона).

След всичко написано трябва да призная, че аз всъщност харесах по-голямата част от сезона, въпреки че темите за размисъл и начина по който бяха поднесени, са доста … познати. Това, което променя мнението ми и ме разочарова, е неспособността на сценаристите да свържат всичко представено през сезона в едно цяло. Втори сезон и по-точно финалът му, успя да се справи с тази задача почти перфектно. За разлика от него, трети сезон се усеща, ако мога да си позволя една метафора, като да редите пъзел – излиза красива картина, но когато подредите всички парчета установявате, че в картината има много дупки, а липсващите парчета дори не са изгубени, просто не са сложени в кутията от производителя, защото той е решил, че така на дупки пъзелът ще е по-авангарден…

Може пък дупките да не са оставени нарочно, а да са грешки? Но тогава кой е виновен – НВО, че са намалили бюджета и броя на епизодите, американската публика, заради която Ноланови обявиха, че ще ”опростят” сюжета, или некадърните сценаристи? Припомням, че сезоните на „Западен свят” не са като тези на повечето сериали и излизат на всеки две години. Мислех, че целта на забавянето е да се създаде по-качествен продукт, но тези осем епизода (макар да са красиви и въздействащи поотделно), като цяло категорично не са чак толкова качествен продукт.

Освен подозрително многото прилики с Person of Interest и Матрицата, сценаристите са гребали с шепи вдъхновение от други сериали. Дори наскоро излезлият „Девс” („Тайна разработка”), е като разнояйчен близнак на сезона. Няма да издавам спойлери от неговия сюжет, тъй като ревюто не е за него, но повтарящите се елементи са не един и два. Дали Нолан и Гарланд си обменят идеи или единият е преписвал от другия?

Много зрители (както споменах, следих реакциите в различни социални сайтове и някои от тях ми направиха впечатление) откриха значими прилики между трети сезон на „Западен свят” и концепцията на „Бойна звезда Галактика”. Например връзката между Долорес и Лиам е като гротескова версия на връзката между Каприка 6 и д-р Балтар, а забележката на Уилям към Стъбс, че е само отварачка за консерви напомня за начина по който хората сравняваха сайлоните с тостери (т.е. неодушевен, евтин предмет за ежедневна употреба). Получава се забавно съвпадение, ако сменим само една дума от интрото на „Бойна звезда Галактика”(преводът е мой, дори да има леки разлики от официалния, крайният резултат е същият): „Хостовете бяха създадени от хората. Те се разбунтуваха. Те еволюираха. Те изглеждат и чувстват точно като хора. Има много копия. И те имат план.” Това не само напомня за третия сезон на „Западен свят”, а направо си е резюме на сезона. Дори издава един от най-важните спойлери (копията на Долорес).

Няма как да разберем дали целият сезон е изплагиатстван от други сюжети нарочно или е станало случайно, защото авторите му са гледали много филми и сериали за ИИ, но такова количество заемки създава много силно усещане за дежа ву у зрителите. Не съм убедена, че е простимо – ако бяха едно-две неща, можеше да минат за намигвания или проява на носталгия, но когато говорим за целия сюжет от началото до края, става дума по-скоро за творческа немощ.

Проява на творческа немощ е и цялата арка на Уилям, която заслужава отделно споменаване, заради абсурдността си. Следва огромен спойлер – накратко арката е следната: „Уилям се побърква и получава странни видения в имението си. Пратен е в лудница от версия на Долорес, а Серак купува Делос. В лудницата Уилям прави равносметка на живота си. Уилям е обявен за мъртъв, но Бърнард и Стъбс го спасяват,без да знаят защо (Бърнард заявява, че може да им бъде полезен, все някога). Той ги атакува и обявява, че ще избие всички хостове. На финала Уилям е убит и заменен от хост, който изглежда като него.”

Това е арка, която заема немалко ценно екранно време – време, което можеше да се използва, за да се подобри сезонът, вместо за да се покажат тези безсмислици.  Защо беше нужно да научим неща за детството на Уилям – като бил малък се биел в училище и веднъж дори счупил ръката на едно момче, което го предизвикало. Голяма работа – това трябваше да ни убеди, че той е психопат от малък ли?? И защо Уилям получаваше видения, свързани с ключови моменти от сезона – като сцената с полилея, чийто кристали изглеждат като шестте перли на хостове (5 Долорес и 1 Бърнард)? След като той нямаше никакво участие в техните дела, защо беше нужно да получи точно такава халюцинация? Тя е подсказка за зрителя (след малко ще обсъдя по-подробно тези визуални подсказки), но защо е вкарана в неговата сюжетна арка, като не й е там мястото? Въпросите са толкова много, а отговорът е един – „Защото така.” Цялото участие на Уилям в сезона е абсолютно безсмислено и въпреки, че се зарадвах, че той оживя на края на предния сезон, вече ми се иска да беше убит още тогава.

Черешката на излагацията за арката на Уилям е нейният финал – какво ли може да означава той? Помните ли сцената след кредитите на втори сезон, в която Уилям се появява в костюма си от парка и черна шапка, а някой, който изглежда като мъртвата му дъщеря, му прави тест за прецизност, за да се увери, че той е точно копие на истинското си аз. Такаа… На финала на трети сезон виждаме хост Уилям, който е точно копие на истинския Уилям и носи черната шапка и дрехите от парка. Това, че той е в този нелеп костюм (след като парковете вече не съществуват), сигурно е някаква много „дълбока” метафора за доброто и злото, но може да означава и нещо друго. А именно – препратка към последната сцена от втори сезон. Може би Шолорес (разклонение на Долорес със собствени цели, което се подвизава в тялото на Шарлот), е създала този хост, като му е правила тестове за прецизност в симулация, използвайки външността на Емили (дъщерята на Уилям). Разбирате ли накъде бия? Това не е потвърдено официално, но може би загадъчната и впечатляваща сцена от края на предишния сезон има изключително посредствено обяснение. И което е по-лошо – това не е планирано, защото Джонатан Нолан заяви в интервю след края на втори сезон, че тази сцена се развива в някакво необозримо бъдеще (а не след година-две, както се оказва). (бележка – прочетох в скорошно интервю на Нолан, че мъжът от посткредит сцената на втори сезон не е хостът Уилям. Не знам дали му вярвам…)

Май семейство Нолан са почерпили вдъхновение от още един свой колега – Джей Джей Ейбрамс, но не за сюжета, а за това как да лъжат зрителите винаги, когато им е удобно, и да се преструват, че знаят какво правят, дори когато нямат никакъв предварителен план. Резултатът и при тях е толкова успешен, колкото в повечето проекти на Ейбрамс – а именно – обида за зрителите.

Но да се върна към останалите проблемни моменти – споменах сюжетни дупки. Със сюжета на трети сезон се случва нещо много странно, което има няколко възможни обяснения. Много ми се иска някой от създателите на сериала да си признае как се е стигнало до този краен продукт. Историята изглежда така сякаш някой, който знае какво прави, е започнал да я пише, написал е опорните точки и някои основни моменти, но е пропуснал обратите и финала, при което е прехвърлил проекта на свое протеже с благословията да го довърши както му харесва. Резултатът буди недоумение и дори ме кара да подозирам умишлен саботаж.

Може би ще си помислите, че преувеличавам и виждам грешки и дупки там, където ги няма. Само че не е така и разполагам със снимков материал за доказателство 😉 Отново припомням, че първите два сезона на „Западен свят” съдържат визуални подсказки – това са елементи, които не забелязваме (или не им обръщаме внимание), когато ги видим за първи път, но накрая се оказва, че те са насочвали зрителя и са издавали какво ще се случи в бъдещите епизоди. Тези подсказки бяха много на място и придаваха специфичен чар на сериала.

Трети сезон също съдържа подсказки – например, когато Долорес и Шарлот разговарят в началото на сезона, все още е загадка кой се крие в Шарлот (отново Долорес – по-късно ще отделя внимание на този „велик” обрат), но на заден план се вижда тоалетка с огледало. На тоалетката има статуетка на жена, която изглежда двойна, заради отражението. Това е намек, че Долорес се е раздвоила.

Преди взривяването на колата на Шолорес, тя е в кабинета си, а камерата се фокусира върху статуя на жена (друга статуетка, не тази от по-рано), чиято повърхност е грапава, като изгорена. Това ни подсказва какво ще видим малко по-късно.

Споменах полилея на Уилям, който е много не на място, но също е визуална подсказка. Всъщност няма смисъл да изброявам всичките, въпросът е, че има много такива и те са преднамерени. Дори интрото резюмира сезона. То може да се тълкува накратко така – хост (Долорес) излиза от изкуствения свят на парка (под водата) и се разклонява (като глухарче). Хостовете в парка са разрушени, но тези отвън (отново – в частност Долорес) са свободни – това е изобразено чрез птицата, която се дезинтегрира, след като е изгорена от нещо, което прилича на слънцето (всъщност, това е Ровоам).

Проблемът с тези подсказки, е че освен тях има други неща, които изглеждат и се усещат точно като подсказки, но излиза, че не са и в такъв случай са… грешки?!

И те са много – дори повече от истинските, което е срам за толкова претенциозен и предполагаемо изпипан сериал.

Ще изброя няколко (тези неща не са открити от мен, а са забелязани от много зрители и из нета могат да се намерят подробни списъци с несъответствия):

Перлите на Долорес – 1 в нея и още 5, които тя си е донесла от парка. Когато тя разговаря с Шолорес, на масата пред нея има 4 перли (две от 6-те са заети, очевидно). Три черни и една червеникава. В следваща сцена ще разберем, че червеникавата е Бърнард. Ок, но ако потърсим изображения от финала на втори сезон, ще забележим, че всички перли, които Долорес изнася в чантата си, са черни. Няма червеникава перла. Тогава кому беше нужно да се вкара този нов детайл? Каква е целта – да се дразнят по-наблюдателните зрители? Все едно, минавам нататък.

Тялото на Шарлот – в началото на трети епизод виждаме как се принтира тялото на Шарлот Хейл. Защо? Помислете, в края на предишния сезон Долорес излезе като Шарлот – т.е. тялото е било принтирано от Бърнард вътре в парка, а не от Долорес в къщата на Арнолд. За какво й е второ тяло на Шарлот Хейл? Този, който е писал епизода, въобще гледал ли е предишните сезони?!

Записът на Шарлот – признавам, че не съм правила проверка и се доверявам на видяното в анализи на сериала. Някои думи от предсмъртния запис на Шарлот Хейл са разменени – тоест Шолорес гледа няколко пъти запис, който звучи леко различно.

Майката на Кейлъб – защо всички твърдят, че е шизофреничка, след като жената очевидно е с някаква форма на Алцхаймер.

Идентификационният номер на Кейлъб – това е индивидуален код, използван от Ровоам и Соломон, всеки човек има такъв. Но, странно и необяснимо (освен това, необяснено), Кейлъб и Уилям имат еднакъв идентификационен номер.

Перлата на Мейв – когато Мейв за първи път се среща със Сато/Мусаши (Долорес), тя влиза в негова фабрика, до която не може да припари никой. След като е убита, тялото й е оставено безжизнено на земята, а в следващия епизод разбираме, че Серак някак си е взел перлата й (явно без да бъде забелязан от Сато) и тя отново е в негова симулация.

Холограмното съобщение на Серак – Серак оставя съобщение за брат си, в което му говори на английски, но през сезона има епизод, посветен изцяло на него, в което Серак говори на френски. Защо ще се обръща към собствения си брат, който естествено също е французин, на английски? Ако е за улеснение на зрителите, нямаше да говори на френски в другия епизод. По-скоро е за улеснение на Кейлъб, което е евтин номер, като за евтин сериал.

Контрол над престъпността – Серак твърди, че Ровоам създава контролирано общество, в което имат място само предсказуемите хора, докато останалите са отделяни, в някои случаи дори убивани, в други приспивани в специални ковчези. От графиките и епизода, посветен на Серак разбираме, че влиянието на машината му се простира върху целия свят, а не само върху Запада. И въпреки това, азиатската мафия се вихри, все още има търговия с органи, Делос изработва роботи чудовища, чиято цел е да се борят с престъпността по улиците, а в парковете дебнат педофили. Да не споменавам гражданската война в Русия, която изглежда като компютърна игра. Във всичко това няма абсолютно никаква логика.

Неадекватният постер на сезона – на постера на първи сезон има хост,на постера на втори сезон виждаме синтетичен лешояд  и шапката на Уилям. Тези два постера са в синхрон с това, което виждаме през сезоните. На постера на трети сезон виждаме металният скелет на Долорес (да, това е Долорес, ако се вгледате много внимателно ще видите остатъци от синята рокля), която сякаш умира насред пясъците на пустинята. Този постер накара някои анализатори да мислят, че Долорес ще унищожи света или че ще видим някаква постапокалиптична реалност, в която човешкият свят се е превърнал в пустиня.  Да, ама не, пустинята на Долорес е по-малко релевантна и от лозето на Пикард.

Има още много примери за неща, които или подвеждат зрителите, или са лишени от всякаква логика. Вече изписах доста за тях, затова няма да продължа да ги изброявам. Наистина не знам как да нарека всички тези детайли – просто грешки? Или закачки със зрителите, ако приемем, че са умишлени? Ако са закачки, са както вече написах –обидни, ако са грешки, някой от създателите на сериала (който ги е допуснал) заслужава да бъде линчуван от колегите си.

Най-странното е, че всички тези грешки можеше да бъдат поправени. Ето как – в началото Лиам, Долорес и някои други персонажи коментират това, че Ровоам създава симулации на реалността и на базата на развитието им избира стратегия за действие. Към края на сезона разбираме също, че другият ИИ, този, който е създаден преди Ровоам – Соломон, възприема реалността като мултивселена и дори не може да отличи в коя от нейните версии съществува наистина и коя е само плод на изчисленията му. От друга страна, Мейв е поставена от Серак в симулация, но бързо се научава да я манипулира. Всичко това (плюс още някои неща) с основание накараха феновете на сериала да спекулират, че действието се развива в две отделни сюжетни линии, които много си приличат. Едната от тях е реалността, а другата е симулация и затова някои неща, които изглеждат еднакви, са съвсем леко различни, а някои други са направо нелогични (за да ни подскажат, че машината прави грешки, както беше направила грешки в симулацията Нацистки парк).

В никое друго ревю не съм коментирала толкова теории и реакции на феновете, но в този случай това беше необходимо. Феновете (е, поне някои от тях) успяха да измислят много по-логичен и добър сюжет на базата на първите епизоди от създателите на сериала. Всъщност, хипотезата за Огледален свят (симулация) е толкова стабилна, че се питам дали това не е бил първоначалният план, но в един момент Нолан не си е казал, че това е прекалено сложно за „тъпата” му аудитория (предполагам, че той ни възприема по този начин, затова слагам кавички) и е опростил сюжета така, че да се получи подобие на стандартен линеен екшън с фантастични елементи?

Дупките (или грешките, или каквото са там) са най-същественият и абсурден пропуск на сезона, но след като споменах и проблема с Уилям, и безразборното крадене от други сюжети, ми се иска да отделя едно-две изречения на още един недостатък, който до момента само загатнах. Това, разбира се, са обратите.

Кой е решил, че клонирането на Долорес е добра и оригинална идея? Или просто отново сценаристите цакат зрителите? След края на втори сезон имаше безброй предположения кои са хостовете, спасени от Долорес. Създателите на сериала със сигурност са ги видели и са си рекли – „Сега ще видите вие!” Да, наистина никой не очакваше да види 5 версии на Долорес, но това не е оригинално, а мързеливо решение.

Връзката между Долорес и Кейлъб е друг пример за не един, а няколко тъпи ключови момента. Почти всички си задаваха въпроса кой е Кейлъб (някои заблудени души бяха убедени, че е хост, но в началото вече споменах за това); как ще реагира Кейлъб когато разбере, че Долорес е хост; дали Долорес го е избрала заради специална причина или по случайност? Развитието на всички тези ситуации е разочароващо и не отива на сериал с претенции за качество.

И накрая – създателят и господар на Ровоам. Тук разкритията напомнят за матрьошките – след всяко едно следва друго, а последното е с размерите на фъстък и е меко казано разочароващо.

За мен е наистина неприятно, че ще трябва да сложа на сезона по-ниска оценка, отколкото възнамерявах първоначално. Както вече написах, повече от половината епизоди ми харесаха, но сюжетът като цяло е разочарование, а това е много, много жалко, предвид високото качество на предишните два сезона и обещаващото начало.

Дори по-лошо е това, че съдейки по баналните последни сцени, не очаквам да видя нещо по-качествено в следващия сезон.

Моята оценка:

История – 4 (не лоша, но с дупки и крадена)
Герои – 4 (нямаше време за никого)
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4 (изненадващо си беше как клонираха Долорес и как се изгавриха с Уилям)
Теми за размисъл – 5 (интересни и актуални, но неоригинални)
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Много добър (4,70)*
* заради добрите неща в сезона оценката не е ниска, но подозирам, че оценката на следващия сезон ще е поне с една единица по-малка