Misgendered завръщане в 2008

Последният епизод на „Доктор кой“ с Джоди Уитакър се излъчи преди малко повече от година, така че технически погледнато не мога да кажа „дойде време за дългоочакваното завръщане на сериала“. Въпреки това обаче го казвам, защото за мен сериалът не е бил себе си от доста по-отдавна. 13-ти сезон беше поносим в началото, първият епизод от 11-ти сезон с представянето на Джоди беше приличен, но останалото от 2018 година досега не беше никак впечатляващо. Дори Доктора на Питър Капалди имаше изобилие от слаби моменти, а 10-ти сезон беше по-скоро отшумяване на някогашно величие, отколкото вълнуваща нова глава от приключенията на любимия ни Господар на времето.

Какъв по-добър момент от 60-годишния юбилей на сериала (напомням, той е започнал през далечната 1963 година с Уилям Хартнел в главната роля) да го върнат в най-силния му период. Когато, напук на ниския му бюджет и бутиково разпространение, той беше световен хит и постигаше сюжетната си кулминация. В четвърти сезон Ръсел Т. Дейвис даде най-доброто от себе си, за да завърши ерата си в сериала с блясък, а Дейвид Тенант и Катрин Тейт без да си дават много зор, просто докато се забавляват, станаха най-чаровното дуо в историята му. Завръщането им в този състав за три специални епизода е сбъдната мечта.

Естествено, нереалистично би било да очакваме 15 години по-късно да бъдем отвяни и отново влюбени в сериала както сме били като тийнейджъри. Не че това ни пречи да го правим, просто разумът ни предупреждава, че няма как да стане. Но пък е напълно реалистично да очакваме поне един добре прекаран час с „Доктор кой“, играещ успешно по струните на носталгията ни. Получаваме ли го?

Отговорът на този въпрос е „по-скоро да, но зависи“. От една страна – твърдо да, „Звездният звяр“ наистина се усети като завръщане в 2008-ма, по-добра отколкото я помним. Атмосферата, саундтракът, заставката, актьорите и отдадеността им са същите, но с малко отгоре – обновени, с по-голям бюджет, с повече зрялост на Тенант и Тейт. От друга – колкото и да сте смятали Doctor Who за woke сериал преди, сега е такъв повече от всякога и това е най-осезаемият белег, че е изминало доста време от онези години досега. По средата на тази скала пък са слабостите на епизода – те дразнят, но тях си ги имаше и преди, така че сме се научили да ги приемаме.

Доктора се завръща на Земята и никой не знае защо отново е със старото си лице – дори самият той. На всичкото отгоре още в първата минута се среща баш с тази своя придружителка, която не бива никога да вижда отново – Дона ще умре, ако си спомни за приключенията си с него (не че това го спира след това да й говори свободно за двете си сърца и да развява звукова отвертка пред очите й). Още във втората минута пък над главите им преминава космически кораб, който се разбива в Лондон. В него се вози най-сладкото (и леко дебилно) извънземно, показвано в сериала досега, преследвано от чудовищни воини. Ще успее ли Доктора да запази живота на ДокторДона и, междувременно, да спаси Земята?

Отговорът, дори да не сте гледали 60 години и няколко стотин епизода и спешъла на сериала, е ясен, но все пак интересното е как точно ще стане и дали ще ни достави емоцията, от която имаме нужда. И като цяло се случва доста задоволително – със забавна и сладка извънземна история (не толкова добра, колкото тази на адипоузите от четвърти сезон, но доста прилична), с бързо темпо, добре изграден сюжет и висок емоционален заряд, макар и ограничен от солидното количество хумор. Както винаги при епизодите на Дейвис, първата половина е много по-силна от втората, защото първата дава обещания за грандиозни събития и драма, въвлича те и те вълнува, а втората има само половин час да изпълни тези обещания и няма как да се справи, без да претупа нещата. Признавам, че по време на първата половина даже се просълзих от щастие – толкова умело играеха сюжетът и атмосферата с носталгията ми.

Сега, минахме задължителния отзив за епизода и качествата му (заслужават да се споменат също превъзходният нов интериор на ТАРДИС, интересната нова звукова отвертка, чудесната актьорска игра на всички замесени и особено на Жаклин Кинг като майката на Дона и Мириам Марголийс като гласа на Бийп, добрите ефекти и музика), не наблегнахме много на проблемите (твърде абсурдни ситуации и претупани обрати, пропуснат потенциал за драма, неуспешни шеги и развалени от предварително пуснати спойлери моменти, твърде удобни, елементарни и незаслужени решения на големи проблеми, убиване на ефекта от най-драматичния финал за придружител на Доктора, правен някога), но има една тема, която няма как да не се обсъди – а именно – цялостното бухане на woke-елементи, минаващо границите на реалистичното. Проблемът започна още при Крис Чибнал и помогна неговата ера да се запомни като най-слабата. Тук Ръсел Т. Дейвис поне е намерил начин да вкара елементите в сюжета, да им придаде повече смисъл, но отново проблемът бие в очите.

Знаех предварително, че Роуз няма да бъде нашата Роуз, ами транссексуалната дъщеря на Дона. Не очаквах обаче този елемент от персонажа й да бъде толкова силно застъпен. Добър, макар и измъчен, опит прави сценаристът да го обвърже със сюжета и с реплика от преди 15 години (binary – non-binary), но все пак е малко прекалено тийнейджърката да се кара на Доктора, че е предположил какви са местоименията на Бийп мийпа. Виждаш супер сладко извънземно, виждаш някакъв човек, който явно е запознат с някои от тайните на вселената и не е баш човек, двамата си говорят у вас, и ти ги прекъсваш, за да му се скараш, че е асюмнал джендъра на живата плюшена играчка?? Накрая пък всичко е окей, защото Роуз и Дона са female presenting и това ги прави по-силни от биологията и физиката? Междувременно ЮНИТ се командва от жена в инвалидна количка, а най-положителният образ сред войниците на организацията е мюсюлманин, който носи тюрбан вместо шлем? Нямам против вкарването на разнообразието и неговите теми в сериалите по принцип, както и използването им за образоване и възпитаване на младото поколение в толерантност, но нека да е с мярка – да не се превзема съвсем всичко и да не се разбива тотално илюзията за достоверност, дори и да говорим за фантастичен сериал.

Като изключим този елемент, епизодът е чудесен и, както каза един наш автор, „кърти зъбите на последните 3-4 сезона“. Надявам се следващите да са поне толкова силни, дори и също толкова пак ме устройва. Остават ни два спешъла с Тенант, след което по Коледа ще имаме епизод с новия Доктор – Шути Гатуа и неговата следваща придружителка Руби Роуз. За втория спешъл, Wild Blue Yonder се знае най-малко, кадри от него почти не присъстваха в трейлъра за юбилейните спешъли, но ако се съди по рекламата от снощи, ще бъде хорър.