По-фантастичен от фантастиките

Защо сериалът „Викинги“ заслужава мястото си в нашия каталог, въпреки че не се води фантастика, и защо заслужава да бъде изгледан отначало до самия му край. С малки спойлери.

Винаги когато свърши някой сериал, който съм следил и харесвал години наред, се чувствам сякаш една ера от живота ми е приключила, а част от мен е умряла. Въпреки че никога не съм бил сред най-върлите фенове на „Викинги“, с неговия край беше същото. С админа на SciFi.bg често спорим дали Vikings има място в нашия каталог на научнофантастични и фентъзи сериали или не. В това ревю ще защитя не само присъствието на сериала при нас, но и смисъла от това да се изгледат всичките му 89 епизода. Въпреки че вече съм препоръчвал „Викинги“ в класацията топ 5 почти фантастични сериали (и то само на базата на първия му сезон, който беше излязъл тогава), смятам, че той заслужава отделен по-подробен текст. За вдъхновение можете да изгледате и видето по-долу вместо трейлър – то обаче събира сцени от всички епизоди, включително последния, така че внимавайте – пълно е със спойлери.

„Викинги“ е вдъхновен от сагите за Рагнар Лодброк – викингски владетел, за когото има повече легенди, отколкото исторически доказателства. В първите сезони се показват неговите подвизи и издигането му в обществото, а в по-късните – развитието на синовете му. Покрай тях има и други интересни персонажи, включително лодкаря Флоки, жената-войн (shield maiden или skjaldmær като термин няма еквивалентен превод на български, а щит-девица звучи странно) Лагерта и дори от време на време чужди крале – в Британия, Франция, Киевска Рус и др. Въпреки че сериалът изглежда сравнително исторически акуратен и стъпва на много истински събития, той все пак е до голяма степен фикция. Например, нападението над манастира в епизод 1.2 е истина, но се е случило през 793-та година и не е назован предводител на викингите. Сделката между Шарл Простовати и Роло също е истина, но се е случила през 911 година. Тоест, Рагнар и Роло трябва да са били на около 150 години по това време. Кой на кого е брат, съпруг, син и т.н. пък си е направо натъкмено, защото няма исторически консенсус, някои неща пък направо са си опровергани (Роло и Рагнар, ако вторият изобщо е съществувал, не са били братя, Бьорн е син на Аслог, а не на Лагерта и т.н.). Лагерта вероятно не е историческа личност (въпреки че и за нея има легенди), но образът й е относително реалистичен и събирателен за жените-войни във викингското общество. Категат, който постепенно се превръща във викингски център, изобщо не съществува като град, това всъщност е име на море между Дания и Швеция. Целият сериал изопачава и натъкмява исторически събития и личности, смесва ги с митове, легенди и собствено творчество, за да си изгради сюжета по структуриран и интересен начин, но в това няма лошо – благодарение на него се възроди интересът към историята и викингите, феновете прочетоха много неща (включително и аз) и се образоваха за неща, които иначе вероятно биха пропуснали, а самият сериал се е получил добре. А и в крайна сметка, основната му цел е да развлича, а не да преподава уроци, дори и да е продукция на History Channel.

Ключова и много интересна част от показваните сцени са викингските вярвания и ритуали. Постоянно някой се моли на боговете, вижда техни знаци и проявления в природата, коли някое животно за жертвоприношение, за да се намаже с кръвта му и т.н. Викингите са много различни от нас като вярвания и поведение. В известен смисъл са като извънземни – дори по-извънземни от извънземните, които виждаме по филми и сериали. Животът им се ръководи от съвсем различни правила – за тях легендите за боговете са истински и няма съмнение, че падналата светкавица е знак от Один за нещо. Смъртта за тях не е край, а напротив – чакано и дори търсено събитие, което обаче трябва да бъде героично и бойно, за да доведе до желаното – пренасяне във Валхала. Такава развита система на светоизграждане искаме да виждаме от всяка фантастика, но уви, повечето продукции в жанра проявяват мързел и просто копират нашия мироглед върху други раси и вселени, където той често не би трябвало да пасва. Виждаме я обаче прекрасно развита в уж нефантастика.

Ако трябва да сме напълно честни, сериалът никога не казва твърдо дали всичките му свръхестествени елементи са измислици и халюцинации на изпадналите в делириум персонажи или истина. Естествено, ние сме разумни хора и гледаме исторически сериал, така че знаем, че едва ли боговете са се явявали на викингите по пет пъти на седмица преди повече от хиляда години. Но за персонажите тези прояви са напълно истински. И, реално, свръхестествените явления в сюжета са твърде много, за да отпишем всички с лека ръка – важен персонаж е гадателят, който вижда бъдещето и съветва героите от първия до последния сезон (дори след смъртта си), Один лично се явява на синовете на Рагнар и те разбират за съдбата му, Аслог има вещерски елементи в образа си, очите на Ивар са неестествено сини и т.н. Ако приемем тези събития за реално случващи се в сериала, а за героите те са такива, то спокойно можем да го запишем като фантастичен, в подкатегория свръхестествена драма.

Въпреки че историята (и реалната, и тази в сериала) е много интересна, сценариите страдат от един недостатък – героите. Донякъде защото сезоните покриват голямо количество време, донякъде защото персонажите са твърде много, развитието им идва рязко и често изглежда нелогично и неподплатено с мотивация. Ужасно често герои умират по абсурдни начини – няма да изреждам имена, за да не спойлвам, но редица персонажи просто решават, че вече не им се живее, или пък губят живота си в някаква странна ситуация, изпаднали в делириум от нищото и зареяли се в халюцинации за божествени знамения. Трудно е да се идентифицираш с някого от героите, а това прави трудно и да се натъжиш когато някой от тях умре. Дори уникално красивото и поетично погребение на Лагерта, едно от най-добрите правени някога, не можа да ме остави облян в сълзи, въпреки че като концепция, замисъл, детайли и почест към живота на героинята е направо сърцераздирателно. Някак си самите събития, изградили живота й в течение на сериала, не бяха чак толкова добре представени, че да се усети истинската им тежест накрая. Лично за мен неуспехът при превръщането на персонажите в пълнокръвни и увлекателни образи е най-големият недостатък на Vikings и именно той ми попречи да се влюбя наистина в него, да го следя със същия интерес като Game of Thrones, например. Не ме разбирайте погрешно, те са силни и легендарни без да губят човешката си природа, но просто не носят със себе си емоционалния заряд, който би трябвало да носят. А и често се държат прекалено странно и нелогично. Голямата „любов“ между Рагнар и Ателстан постоянно биеше на кухо, близостта между английските крале и викингските герои беше леко абсурдна, постоянните заявки за величие и търсене на слава оставаха без покритие чак до момента на героичната смърт… Със сигурност е имало как тези неща да се развият по-добре. Разбирам обаче защо повечето фенове не откриват такъв недостатък. „Викинги“ е доста мъжки сериал (въпреки преекспонирането на жените-войни) и в мъжкия сериал емоционалният заряд далеч не е най-важното. А битките определено са достатъчно интересни и зрелищни, за да компенсират, особено в по-късните сезони.

Като споменахме сериала, чийто финал не бива да се споменава, много фенове са недоволни от завършека и на „Викинги“. Аз обаче го намирам за много добър. Всеки от синовете на Рагнар представлява една от неговите черти – Бьорн е хитрият викинг, по-оправен от всички наоколо, Убе е разумният изследовател, Ивар е полуделият завоевател, търсещ величие и слава, Хвитсерк е несигурният, изменчивият и жалкият, вечно съмняващ се в себе си и търсещ нов живот. Краят на всяка от тези четири истории е като втори край за Рагнар, свидетелство за цялото му наследство, но също така се вписва и в арките на четиримата персонажи. Много от зрителите изгубиха интерес към сериала след смъртта на главния му герой, и не може да се отрече известното разводняване в късните епизоди (достатъчно е да си спомним за „колонизирането“ на Исландия), но нека не забравяме, че сериалът се казва „Викинги“, а не „Рагнар“. Аз лично много се радвам, че на сценариста Майкъл Хърст му се удаде възможността да продължи историята със синовете на Рагнар и да направи адекватно заключение за тях и много на брой епизоди с нови герои. Да, Категат остана в ръцете на „по-недостойни хора“, както те самите осъзнават, но това си е в тон с историята и е често срещано в историческите сериали.

Иначе VIkings притежава и много други предимства, които си струва да се споменат. Саундтракът е превъзходен – предимно модернизиран скандинавски фолклор, какъвто едва ли ще чуете в други сериали. Актьорската игра е интересна – Травис Фимел създава цяла нова класа и отличителен стил със своя Рагнар Лотброк, който и другите викингски актьори се стремят да следват. Густаф Скарсгард също придава уникалност на Флоки с шантаво поведение, с каквото малко актьори биха рискували. Катрин Уиник не е превъзходна актриса, но има отличителна визия и собствен тип красота, а образът й е може би най-яркият и добре развитият в сериала. Алекс Хьо Андерсен пък изнася късните сезони на гърба си и изпълнява лудата си роля доста умело, въпреки скромния си опит пред камера. Всички актьори говорят със скандинавски акцент, с което правят сериала по-нестандартен и определено не типична канадска продукция. Донякъде това помага и на дъщерите на сценариста (една от тях остава сред много малкото присъстващи от първия до последния епизод) да бъдат по-интересни и да прикрият слабостите си като актриси.

Може да прозвучи смешно, но лично аз вярвам, че „Викинги“ има и огромно културно влияние върху западния свят и до голяма степен подсили модата с изчанчените бради, прически и татуировки, завладяла мъжете през последното десетилетие. Героите може да не са чак толкова емоционално заредени, но светът им определено е привлекателен, а визията им – атрактивна по странен начин. Затова и смятам, че всеки сериаломан трябва да изгледа Vikings. Не е „Игра на тронове“ като културен феномен и мащабност, но в някои отношения се справя по-добре. Впрочем, сериалът завършва по желание на сценариста си, който е знаел какъв ще бъде финалът още преди да бъде заснет първия епизод през 2013 г., а не заради ниски рейтинги или залязваща слава. Беше си популярен докрай. И в известна степен краят му не е напълно край – готви се сериал-разклонение „Викинги: Валхала“, който ще е с нови персонажи в нов времеви период, но дори и те често ще споменават, ще се вдъхновяват и ръководят от легендите за Рагнар Лодброк, Лагерта, Бьорн Железния и Ивар Безкостния. Така че златните години може и да са минали, героите да са изпоумрели, но в известен смисъл те ще продължат да живеят чрез песните за тях.

„Викинги“ не е чиста фантастика, но качествата му, светоизграждането и божествените елементи го правят напълно достоен за ревю при нас. Може би няма да ви грабне веднага, но все пак ви препоръчвам да му дадете шанс, ако вече не сте. Може актьорският състав в последните 10 епизода да е почти изцяло различен от този на първите 10, но дори и новите герои да не са ви толкова симпатични, струва си да се изгледат и техните истории като част от цялото. Подобно явление в телевизията е рядко и трябва да се уважи.

 

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (5,00)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Monevwww
Monevwww

Благодаря за ревюто. Напълно съгласен с нещата. Викинги си заслужава мястото