Старо, но златно: Вавилон 5

Ревю на сериала „Вавилон 5“

Не знам дали е защото най-накрая и аз остарях, дали е защото тръгнах на работа (40 часа седмично, това е ужасно много!) като нормален човек и вече нямам сили да се интересувам от ново изкуство, или пък защото има истина в това твърдение, но вече и аз започвам да се присъединявам към хора на 30+ годишните, според които новите сериали са тъпи, а златните стари години на фантастиката никога няма да се върнат. Естествено, този рефрен се повтаря от всяко поколение и за всеки вид изкуство, като всеки смята, че филмите, музиката и книгите в неговите младини са били най-хубави, а след това само ги развалят. Дълго време устоявах на това настроение и все си изкопавах нещо интересно и вълнуващо за гледане, но това вече е почти невъзможно. Винаги съм харесвал космическите сериали с по няколко сезона и огромно за днешните стандарти количество епизоди, но днес и двете категории не са никак на почит – извънземните не са на мода, а съвременната практика е на сериалите да се прави едноцифрено количество епизоди на година и да се спират максимум след три сезона. „Експанзията“ така и не можа да ме впечатли наистина, нетфликсовите космически сериали в по-голямата си част са обидни, а Syfy спря никак нелошия „Тъмна материя“ и тотално разводни „Ловци на глави“. Другите съвременни фантастики се придържат стриктно към Земята.

Та, отчаян от тематиката, времетраенето, качеството и количеството на новите продукции, се върнах към старите си любими творби и реших да започна рубриката „Старо, но златно“. В нея ще ви представям сериалите от вече не много близкото минало, които може да остаряват, но ще останат завинаги в телевизионната история – и то заслужено! Подобни статии вече са писани за „Бойна звезда Галактика“ и в известен смисъл за „Досиетата Х“, затова тях няма да ги видим в рубриката, въпреки че и те заслужават да са в нея.

Нека сега започнем „Старо, но златно“ съвсем официално с първия сериал в нея, а именно великолепният и много впечатляващ с мащаба на епоса си „Вавилон 5“!

Истината е, че гледах Babylon 5 доста след времето му – около 2010-та, като самият сериал е вървял 1993-1998 г. Това обаче не ми попречи да се насладя на изключително богатата и добре разработена история с множество колоритни персонажи. Сериалът видимо е вдъхновен, разбира се, от „Стар Трек“, като първоначално създателят му е разработвал идеята именно като ново разклонение на телевизионната емблема на фантастиката. Само че идеята му е била не да става дума за пореден космически кораб с пореден екипаж, който да преживява различни приключения всяка серия, за космическа станция. Продуцентите не са харесали идеята му и са го изгонили, което е накарало Джей Майкъл Стражински да си разработи проекта самостоятелно, без връзка със „Стар Трек“. Любопитен факт е, че въпреки отказа, продуцентите все пак са направили след това „Стар Трек: Космическа станция 9“, която има страшно много общо с „Вавилон 5“ като развитие и концепция. При това, са пришпорили продукцията му, за да излезе преди „Вавилон 5“, да не изглежда, че са откраднали идеята. Е, дебатът кой от кого е крал, за да се получат два еднакви сериала е жив и до днес, като известната към момента част от историята сочи именно Star Trek: Deep Space 9 като крадец на идеи от Babylon 5. Затова, ако попаднете някъде на статия, възхваляваща „Космическа станция 9“ като пионер на сериалите със свързани епизоди (по онова време е било нормално всяка серия да е сама за себе си и да няма общи истории), не й вярвайте – „Вавилон 5“ го прави пръв, и то много изкусно. Някои уж случайни истории от сезон 1 в последствие се оказват свързани с други или пък ключови за развитието на персонажите. Има дори и превъзходна история с пътуване във времето, която изисква да сте гледали епизоди от първи сезон, трети сезон и един от филмите – нечувано нахалство от страна на сценариста за онези времена. Въобще, амбицията му да предложи сериал в 5 сезона, който да се усеща като една колосална книжна поредица, е била изключително смела тогава. И, някак си, се е получила!

Най-голямото отличително предимство на „Вавилон 5“ е именно богатата му история с осезаеми начало, среда, край и епилог. Вавилон 5 е космическа станция, където хора и извънземни съжителстват, търгуват и осъществяват дипломация. Командният състав е от хора, тъй като Земята е построила станцията, но всяка водеща раса има свои дипломат на борда. До неотдавна хората са били във война с минбаритата – сега двете раси опитват да бъдат съюзници, но след опустошителен конфликт е трудно да се изгради доверие. Други две раси също са били във война – сенторитата и нарните, като техните военни сблъсъци тепърва ще се развиват с течение на сериала. Самата Земя също си има вътрешни проблеми – хем колонията на Марс иска независимост, хем телепатите придобиват все повече власт и по-лошите от тях с удоволствие биха поробили нормалните хора. Основният конфликт, върху който се гради сюжетът обаче, е този със сенките и ворлоните. В началото имаме само деликатни предзнаменования, че идва нещо страшно. Във втори сезон вече имаме име и срещи със сенките. В трети и четвърти голямата война, бележеща границата между две епохи, се развива, а в остатъка от четвърти и пети наблюдаваме последиците от нея – защото нито една война не бива просто забравена след края си.

Далеч не всичко около продукцията на сериала се е развивало според плана на създателя му, но си личи, че той е имал ясна идея какво и как иска да постигне. За разлика, например, от „Игра на тронове“, чиито сценаристи очевадно се оплитат като патки в калчища в последните два сезона. Същевременно, по отношение на огромните превъзходно разработени вселена и колоритни персонажи с епични истории, изненадващи излизания на главни герои и внезапни предателства, „Вавилон 5“ по нищо не отстъпва от емблемата на това десетилетие. Дори в това отношение превъзхожда „Стар Трек“, където различните раси са твърде удобно напаснати и са на приблизително еднакво технологично ниво, за което вселената там търпи критики. Друга тотално размазана телевизионна емблема е „Изгубени“ – там също тръгват с голямата кошница за истории и мистерии в началото, но чак в последствие осъзнават, че трябва да вложат и някакъв смисъл в тях, при което създават един от най-мразените финали в телевизионната история. Подобен непрофесионализъм е много, много далеч от „Вавилон 5“, в който нещата са планирани отдалеч, и то не само са планирани, но и за всеки герой е имало план какво да се случи ако актьорът внезапно реши да напуска продукцията (което, в последствие се оказва страшно умно, защото повечето излизания на герои от сюжета се дължат именно на такива случаи). Неслучайно създателят на сериала сам пише сценариите на почти всички епизоди (с което, между другото, поставя рекорд – никой друг не е писал толкова много поредни епизоди сам в рамките на толкова кратко време. И в никакъв случай качеството не страда от това, а напротив – най-добрите сезони – 3 и 4, са писани изцяло от Джей Майкъл Стражински).

Въпреки че специалните ефекти изглеждат малко старички дори за сериал от 90-те (корабите на различните раси са с уникални и интересни дизайни и космическите битки са прекрасно режисирани, но все пак сериалът е от първите, които ползват изцяло компютърна анимация за екстериорните сцени и това си личи), и въпреки че „Вавилон 5“ все пак едва ли би съществувал без популярността на водещия в космическата фантастика „Стар Трек“, сериалът се е получил много по-успешен, отколкото му се е полагало. Затова и покрай него има и много филми, както и разклонение. Важно е да гледате всичко в правилната поредност, затова ще коментирам филмите и сезоните един по един, в реда, в който трябва да се гледат.

В какъв ред да се гледа всичко, свързано с „Вавилон 5“

Сагата започва с филма The Gathering, който е де факто пилотен епизод за сериала – но тъй като продуцентите не са искали да се ангажират с цял сезон и не са им се давали пари, са започнали само с него. В първия филм ни се показва богатата на персонажи и раси вселена. Определено не е най-зарибяващото начало, но толкова са могли да направят тогава. „Вавилон 5“ не е сериал, който ще ви грабне веднага, но си струва да инвестирате време в него, защото интересното се натрупва постепенно, а последните сезони вече влизат много дълбоко под кожата ви.

Следва сезон 1. Част от персонажите и актьорите в него са сменени, тъй като не са могли да чакат телевизията да реши дали ще прави сериал или не и са поели други ангажименти. Обяснението в сюжета обаче е подходящо – те са видели ворлонския посланик Кош без защитния му костюм, поради което стават твърде интересни за определени служби и неподходящи за работа сред населението… Тайнствеността на ворлоните е тема през цялата им сюжетна линия, а близостта на телепатката Лита Алекзандър с тях става отлична основа за нейната история при завръщането на актрисата в края на втори сезон. Та, в първи сезон все още имаме само зачатъци на елементи за обща история, случайно подхвърлени реплики, които се оказват пророчески, частички предистория, които по-късно ще се окажат ключови, и предимно самостоятелни истории. Отличават се епизодите And the Night Full of Stars, в който командирът на станцията Синклер изравя от паметта си необичайна среща с минбаритата по време на войната, Deathwalker, в който военна престъпница се оказва търсена от всички раси – къде за отмъщение, къде заради научните й постижения, Signs and Portents, в който мистериозен странник минава през всички дипломати и им задава един прост въпрос (страхотно е усещането не толкова докато гледаш епизода, колкото по-късно, когато осъзнаваш важността му за общата история) и последните пет, в които големият сюжет започва да се заплита и първите военни действия започват.

В сезон 2 смените продължават, като станцията се оказва с нов капитан (историята тук е тъжна – оказва се, че актьорът Майкъл О’Хеър е имал психични проблеми и не е могъл да продължи да изпълнява главната роля). Войната между сенторитата и нарните избуява, което води до доста интересни развития и драматични събития около Лондо и Джа’Кар. Делен пък вече не е чисто минбари, а се е превърнала в получовек – като опит да сближи двете раси. Уви, това й навлича повече врагове, отколкото приятели, но голямата й цел, особено предвид наближаващия конфликт, е по-важна. Любопитен факт е, че студиото е накарало сценариста да включи в сюжета смел пилот, за да привлече повече зрители от младото поколение. Насилствено набутаният персонаж на Уорън Кефър се появява само в няколко епизода по настояване на студиото, след което Стражински с удоволствие го убива и никога повече не го споменава. Интересни епизоди тук са The Geometry of Shadows, в който Иванова трябва да се оправя с безумен дразски ритуал, а на станцията се събират представители на мистериозните техно-магове, Soul Mates, в който трите съпруги на Лондо пристигат на борда (една от тях е изиграна от Мейджъл Барет, първата дама на „Стар Трек“, като опит за помиряване на двете фенбази), A Race Through Dark Places, в който Талия и Бестър разследват нелегален трафик на телепати, The Coming of Shadows, в който сенторските сенчести политически интриги се заплитат, Acts of Sacrifice, в който Иванова трябва да разхожда дипломат на нова раса из станцията, а Джа’кар отчаяно търси подкрепа за планетата си във войната със сенторитата, и последните 4 епизода, в които отново са събрани куп важни развития, включително великолепната сцена с Лондо, който от първа ръка вижда разрушителните последици от действията си – доскоро симпатичният чичак, изпратен на станцията като последна незначителна служба преди пенсия и предимно да се напива и да забавлява останалите, се е превърнал в масов убиец и един от най-влиятелните сентори. Впрочем, Лондо ми е любим персонаж, а трагичната му история през петте сезона е брутално яка.

Сезон 3 се отличава с най-епичното интро и това, че най-накрая сериалът смело започва да прави свързани истории, без да се притеснява дали зрителите ще успяват да хващат всеки епизод по телевизията и да следят сюжета. Тук е и феноменалният двоен епизод с пътуването във времето, в който се разкриват няколко мистерии накуп – тази на мистериозно появяващата се и изчезваща станция Вавилон 4, самоличността на призрачната фигура от онзи епизод в първи сезон, причината Минбари да се откажат от войната със Земята на прага на спечелването й, значението на капитан Синклер (завърнал се за специално гостуване) за вселената, мрачното бъдеще на Сентори Прайм и т.н., и т.н. Неслучайно тези два епизода в IMDB имат рейтинг 9.4 – толкова много отдавна разработвани мистерии кулминират в тях. Важен в трети сезон е и заформящият се конфликт с новия президент на Земята, който президент вероятно е служил за вдъхновение на Путин, Орбан и Ердоган в изграждането на тяхната власт днес. Разбира се, разкритията около сенките също са много интересни, както и последните приготовления за войната с тях. Сезонът има и някои не чак толкова сполучливи сюжетни линии, като наркоманията на доктор Франклин или минбарските междуособици, но определено това е периодът, в който ще сте най-силно зарибени.

В първите шест епизода от сезон 4 се развива и завършва войната със сенките и ворлоните. Уви, сценаристът си е мислел, че този сезон ще му е последен, а и не е искал да прекалява със свързаните епизоди, затова е пришпорил много от сюжетните си линии. Все пак войната приключва адекватно и красиво, макар и прибързано и сякаш твърде лесно предвид огромното количество епизоди, натрупващи напрежението за нея. Шапки долу обаче за поддържането на грандиозността й и смелите идеи. Ако сте играли Mass Effect, тук ще усетите част от вдъхновенията за сюжета й.

След шести епизод е удачно да направите пауза и да гледате филма Thirdspace. Той е като обикновен епизод, но с по-голям бюджет и история, заслужаваща повече екранно време. Филмът всъщност е излъчен по време на петия сезон, но събитията в него се развиват веднага след края на войната със сенките.

В остатъка от четвърти сезон гледаме конфликта със Земята, който е много добре развит (епизодът The Illusion of Truth, например, показва как се градят пропагандни репортажи и се изопачава истината, за да се настрои публиката по определен начин – нещо като новините на БНТ по време на Орешарски и Борисов 3). Разцъфва любовта между Шеридан и Делен, която би била още по-култова, ако сценаристът беше успял да осъществи първоначалната си идея Делен да започне като мъж и чак в края на първи сезон да се превърне в жена (сериалът е излъчван през 90-те години, далеч от днешните дебати за политкоректността. Идеята обаче не се е получила, защото актрисата не е била достатъчно убедителна като мъж и са се отказали от нея в самото начало). Марсианската съпротива и минбарските вътрешни конфликти изглеждат добре като концепция, но са пришпорени и претупани. Красива е обаче линията на телепатите – Лита изигра водеща роля в победата над сенките, но сега е забравена и оставена на Пси-корпуса, а Бестър се превръща в култов злодей. Гарибалди никога не ми е бил симпатичен, съответно и неговата криза на личността тук не ме впечатлява, но отплатата накрая на тази история си струва. В края на сезона Маркъс също става симпатичен и оправдава включването си в сюжета на трети сезон, особено когато виждаме Иванова да преживява последствията от решението му. Жалко, че актрисата не е искала да се върне в повече от един епизод за пети сезон и тази драма не е задълбочена. Тъй като сценаристът е очаквал това да му е последен сезон, финалният епизод е достоен за завършек на сериала и е страхотен – чрез серия от репортажи и записи се изследва как ехото от историческите събития на Вавилон 5 отеква векове напред в бъдещето. Събитията в сериала са достатъчно епични сами по себе си, но този епизод ги представя в нова светлина и перспектива и извисява цялата история на съвсем друго ниво.

Може би тук е най-удачно да се гледа филмът In the Beginning. Той е хем предистория, хем епилог. Основната му част се развива в миналото, по време на войната между хората и минбаритата, но рамката на тази история всъщност е в бъдещето, на изтерзания от поредица ужасяващи управленски решения Сентори Прайм. Филмът показва събития, за които само се е споменавало в сериала, така че няма нещо особено ново, но едно е да слушаш за нещо, друго е да го видиш пълноценно развито. Лично за мен е много важен и защото показва крайно необходимия и силно поетичния финал на Лондо и Джа’кар, който не беше включен в сериала. В пети сезон ще стане ясно защо Сентори Прайм тъне в разруха, но навремето са излъчили този филм две седмици преди началото на четвърти сезон. Няма да е фатално и ако го изгледате между епизоди 5х21 и 5х22, дори ще му придаде още повече дълбочина.

Пети сезон определено не е най-силният, но не бих препоръчал да се изпуска. Една от основните сюжетни линии в него се отнася до съдбата на любимите ми сентори и техния нов император. Нелегалните телепати и пиянството на Гарибалди няма да ги запомня с добро, но пък финалът… финалът е дори по-феноменален от този на четвърти сезон. Три пъти съм го гледал, и трите съм ревал. Трябва да се отчете, че новият капитан на Вавилон 5, Елизабет Локли, всъщност е доста симпатична, а посвещаването на цял сезон за завършване на изоставени сюжетни линии и сърцераздирателни епилози е лукс, който малко сериали могат да си позволят. Да, нищо не може да бъде по-епично от войната със сенките, но все пак сезонът допринася за епичността и уникалността на целия сериал. Дори и интрото му отразява колко различен е той и колко силно е посветен на това да завърши всичко започнато и да осигури красиво сбогуване с всеки от персонажите.

С това обаче не се изчерпват нещата – следват още филми и сериал. Даже, по точно тази причина, може би е най-добре да оставите епизод 5х22 за най-най-най-накрая, след като изгледате всичко останало. Причината е, че той се развива 20 години след предишния епизод (който сам по себе си също е прекрасен финал) и е най-ефектен ако е наистина последен, защото краят му е сърцераздирателен. Реално, всичко изброено по-долу е излъчено след него, така че не е фатално ако не спазите тази препоръка – така са го гледали и навремето. Но все пак многото опити за продължения и разклонения толкова скоро след епизода нарушават постигнатите от него усещане за завършеност и силен драматичен ефект, които биха се запазили ако си го оставите за десерт.

Само две седмици след красивото сбогуване е излъчен филмът – The River of Souls. В него виждаме ново приключение на космическата станция след като главните герои вече ги няма. От старите муцуни се завръща единствено Гарибалди, иначе станцията вече е под контрола на следващото поколение, в лицето на капитан Локли и директора на сигурността Зак Алън. Освежаващо е да видим нова история с наследниците на предишната ера, самата тя е достойна за епизод на сериала, но стои някак ненужно, особено след силния финал. Това е още един аргумент в полза на това да оставите епизод 5х22 за най-накрая.

Следва филмът A Call to Arms – в него драките, расата, останала да вгорчава живота на вселената след сенките, заразява Земята със смъртоносен вирус, който ще избие населението в рамките на 5 години, ако не се намери лекарство. „На оръжие“ има много различни атмосфера и саундтрак, въпреки че принадлежи към бранда и връща главните актьори. Причината е, че той всъщност е пилотен епизод за…

Сериала-разклонение Crusade, в който космическият кораб Екскалибур кръстосва вселената в търсене на лекарство за дракската чума. Сериалът има добри моменти, но като цяло не отговаря на очакванията, музиката и режисурата му са по-зле, и е спрян след само един сезон (не защото не е имал потенциал да бъде също толкова гениален, а заради простотията на телевизионните продуценти). Сюжетната линия не е завършена, но предвид показаните преди и след това сцени в бъдещето, явно лекарството все пак е намерено и мисията на кораба е изпълнена. Три от епизодите се развиват на Вавилон 5, дори актрисата зад капитан Локли е включена в интрото, макар и да има само няколко появи, така че и на него можем да гледаме като на още епилози за жадните фенове. За съжаление, сериалът е спрян още в зародиш – телевизията е сключила договор със Стражински да продуцира общо взето каквото иска, но след това е решила, че традиционната й публика не харесва фантастика, а самият той е твърде своенравен (не е съгласен с настояванията им да вкара повече насилие и голотии). Затова са саботирали „Кръстоносен поход“ по всякакъв възможен начин и накрая се е получила бъркотия, спряна още по време на продукцията – вместо поръчаните 22 епизода са заснети само 13). Ако му бяха дали повече време за развитие, сигурно щеше да стане доста по-добър – имало е планове да се завърнат за появи и други персонажи от сериала-майка, включително Лита и Бестър.

Последният от старите филми се казва Legend of the Rangers и в него се завръща Джа’кар, който обучава нов отряд рейнджъри. Той също е трябвало да бъде пилотен епизод за нов сериал, но не е приет много добре и идеята е изоставена. Не е чак лош, но определено не е задължителен.

През 2007 е направен още един филм, вече наистина последен за целия франчайз, който се казва The Lost Tales: Voices in the Dark. В него има две самостоятелни и независими истории – една за капитан Локли и библейски демон, и една за Шеридан, млад сенторски принц и техно-мага Гейлън от „Кръстоносен поход“. Идеята на Стражински е била да направи антология с по една история за всеки от персонажите, но не е успял да събере достатъчно средства, поради което още първият филм се получава доста зле и излиза директно на DVD. Продуцентите са доволни от продажбите и искат да направят още един такъв филм, самият Стражински вече има разработени идеи за истории с Гарибалди и Лондо, но им казва, че или ще инвестират нормална сума за качествен филм, или той ще спре да прави нови продукции, които само да разводняват бранда. Уви, второто се случва и с това „Вавилон 5“ окончателно и завинаги приключва.

Има ли шанс за подновяване, продължение или римейк?

Въпрос, който неминуемо се задава при всички популярни стари сериали. Почти на 100% е сигурно, че няма да се направи нищо такова. Повечето актьори вече не са сред живите, така че дори събиране „отново заедно“ от типа на „Приятели“ няма как да се случи. Съставът на сериала явно страда от някакво проклятие, защото голяма част от него си заминаха твърде млади от този свят – 4 от 7 актьори с над 100 епизода в сериала вече не са сред нас. Сценаристът все още е жив, но твори рядко – последният му голям хит беше Sense8, а от 2017 досега няма нищо заснето. Изразява желание за римейк на „Вавилон 5“, но като филм (тъй като държи правата за потенциални филми, но не и за потенциални сериали), което е тъпа идея и едва ли някой ще инвестира в нея. И може би наистина е най-добре да оставим „Вавилон 5“ да си почива. Неговото място в историята на телевизионната фантастика така или иначе няма как да бъде забравено, постиженията и влиянията му върху развитието на жанра и телевизията въобще са неоспорими. И макар да е приключил отдавна, не е лошо от време на време да си припомняме (по-порасналите сред нас) или да се запознаваме от историческа гледна точка (по-младите сред нас) с такива скрити диаманти. Ако сте фен на научната фантастика, направо е задължително да сте запознати с най-големите й достижения и „Вавилон 5“ е едно от тях.

9 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Drago

Тия картинки задължително ли е да са толкова големи?

Нед Ласков

„Някак не ти схващам мисълта.“ трябва да ти е житейският мотив ако питаш мен 😀 лол

Петър Атанасов

abv Добре, че си ти, да ни спуснеш единствената вселенска обективна истина на нас слепците 🙂

abv

Някак не ти схващам мисълта.Даден филм/сериал или става,или не.Няма нищо субективно,черно или бяло е.
Филмите и сериалите от 80-е и 90-е масово НЕ стават.

Подпис:

Dishonored

Точно тоя тапет ми е на телефона,идеално стои.Евала на Антонов че създаде тоя шедьовър,определено ми е в топ 3.А втората част е дори по добра

https://www.youtube.com/watch?v=mi7nxPtDnFE

Vladiz

По принцип, като повечето неща в живота дали харесваш нещо или не е субективна материя, аз като човечец от уж по-младото поколение и мега фен на фантастиката като цяло, смятам, че този сериал е бижу и че повечето фенове на жанра ще го оценят високо, за мен всеки епизод е много добре конструиран, обожавам, че трябва да навръзваш нещата от предните сезони, а самият свят е изграден невероятно. Разбира се, че има мудни епизоди но в кой сериал няма, а точно във Вавилон 5 са много малко. И да ви кажа мислех, че ефектите ще ми пречат …но не.. напротив, за времето си предполагам са били на ниво, а и самият акцент на сериала е друг. Та моето скромно мнение, е че си заслужава да се изгледа тази прекрасно построена вселена.

abv

„Старо, но златно“ не е за мен.
Опитвал съм се да гледам филми и сериали от 80-е и 90-е,но със някои редки изключения (по редки отколкото да се спънеш в някой златен ланец на улицата) – не стават.Толкова са ми баааавни,муууууудни,скууууучни и дъъъъъъървени че няма на къде повече.Направо са не гледаеми.
За „Стар Трек“ какво да пиша? Ентърпрайс се бори със Следващото Поколение за най добър Стар Трек сериал.И който не го е гледал,е пропуснал много.

Имам хубави спомени за Следващата Вълна и Космос 1999,но дотам.

За Туин Пийкс – няма жив човек който да го изгледа по тъмно,и след това да му направи ревю.Абсурд.

Виж,ако се правеше „Старо,но златно“ за Филми – тогава щеше да е друго.
Като почнеш от Терминатор 2,минеш през Пришълеца и Хищникът,и много,много други – избора е огромен.
Даже една от най добрите фантастики които съм гледал,някак мина под радара на всички. Пищялки/Screamers (1995) – не знам защо не стана по известен и не си зае мястото на един от най добрите филми в жанра .

Всъщност май трябва да направим класация тип „Незаслужено забравени и / или подценени филми“.
Веднага се сещам за 5-6

Подпис:

Петър Атанасов

Благодаря за комплиментите 🙂

Аз съм набор 88. По-големите твърдят, че са давали Вавилон 5 по БНТ навремето (първа програма), но явно съм бил твърде малък, за да го забележа и да се заинтересувам.

Интересно ми е как ще се отнесе човек от 2021 г. към този сериал. Дали като вече сме свикнали на по-къси сезони, по-бързо темпо и по-бомбастични ефекти, можем да оценим хубавото в старите сериали?

Monevwww
Monevwww

Заслужава си, отдавна ми е в изчакване да го гледам пак, та май е дошло времето

Дрейк Вато

Много солидна статия. Приканва чудесно публиката да го види, независимо отново или за първи път. Огромен плюс (за мен) е и „гида“ на хронологията за гледане, такива неща винаги ги оценявам високо, понеже ми помагат за по-пълното потапяне в съответното произведение.

Макар вече да клоня леко към редиците на „старите пушки“ (набор 90-та), Вавилон 5 не съм имал удоволствието да го гледам навремето. Предвид системните периоди на суша на тема фантастика в телевизията и особено научна-фантастика (сериозно, от първите два сезона на „Еврика“ насам не съм видял нищо НФ, което истински да ме впечатли!), редно е май да се запозная с тази класика най-сетне. 🙂

(ПП. Макар и в категорията love it or hate it, интересни, забавни и дори размислящи НФ истории има в аниме жанра – така че поне там, ако някой харесва този тип медия, може да си набавя необходимата доза рационално-екстраполативни епоси в що-годе прилични количества. 😀 )