Топ 5 х 2 епизоди на „Никита“

Дълго време се чудехме дали да правим тази класация в стил „Топ 5 х 2 на Досиетата Х“, защото технически погледнато La Femme Nikita не се води фантастика. След ново гледане на сериала обаче стигнахме до извода, че има достатъчно scifi елементи, за да заслужи статия в сайта, а и го обичаме твърде много, за да пропуснем възможността да пишем за него. Това е и поредното ни обяснение в любов към стар сериал, аналог на който днес няма, за рубриката Старо, но златно. Подобни любовни писма сме писали за „Вавилон 5“, „Фарскейп“ и „Бойна звезда галактика“.

Оригиналната Никита се появява във филм на Люк Бесон от 1990 година. Не е много добър, но все пак явно прави впечатление. През 1993 година му правят американски римейк – Point of No Return, в който попроменят имената на персонажите, но историята остава общо взето същата, а малкото промени не са за добро. Концепцията обаче устоява на средняшкото представяне на двата филма и продължава да живее. През 1997 излиза първия епизод на канадския сериал (с американско финансиране) La Femme Nikita с Пета Уилсън. Именно той е най-успешният от всички адаптации на идеята. След това през 2010 излиза версията на CW, озаглавена просто Nikita с Маги Кю в главната роля. Там вече си позволяват значителна свобода на сюжета – не е лош, но не надминава предшественика си и след първите два сезона тотално престава да се опитва и си се развива като съвсем отделна идея.

Тази класация ще е за стария сериал, който изкарва 5 сезона – от 1997 до 2001 година. Първите два са най-гледаните по американската кабелна телевизия продукции за времето си, но след тях мениджмънтът в USA Network се сменя и промотирането на топ-сериала им рязко секва. Рейтингите падат и, въпреки че La Femme Nikita продължава да е най-гледаният сериал на телевизията в четвъртия си сезон, продуцентите го спират (роля изиграва и конфликтът между Пета Уилсън и продуцентите – предложена й е ролята на Джийн Грей в „Х-мен“, но отказват да я пуснат, поради което тя отказва да си поднови договора с тях за още серии). Масова фен кампания все пак убеждава екипа да се събере за още малко епизоди и да постигне добър завършек на историята. В крайна сметка това води до съкратен пети сезон, в който качеството не е много високо, но финалната сцена е много силна и феновете получават удовлетворение.

В историята се разказва за красивата млада Никита, попаднала по стечение на обстоятелствата в Първи отдел – свръхсекретна организация, която се бори с тероризма. Там е пълно с психопати, осъдени на смърт и смятани за мъртви от света, но сега превърнати в идеалните шпиони и убийци, макар и нещо като роби на Отдела. За да оцелее в тази обстановка, Никита трябва бързо да закоравее, да се научи да убива и манипулира безмилостно, да се ориентира в интригите и машинациите на Отдела, но и да запази поне частица човечност, която да я мотивира да продължи напред.

Ментор на Никита е загадъчният и зловещ Майкъл, попаднал в отдела заради участието си във френска анархистична групировка – въпреки че между двамата има химия и нещо като любовна история, до последно не знаем кога той проявява човечност и кога я лъже и използва, за да бъде завършена мисията успешно. Ако сте си мислили, че дефиницията за токсична любовна история е „50 нюанса сиво“, вижте тази!

Отделът е управляван от Директора – типичен архизлодей, който си играе с живота на невинните и праща агенти на самоубийствени мисии, но с когото все пак всички трябва да се съобразяват и да работят заедно, защото им е шеф, разполага с живота им, а и в края на краищата са на една страна. Повтарям – злодеят е от нашите, в отбора на добрите. Доста нестандартно решение, като се замислим. Негов помощник е брилянтната Маделин – първоначално нейният образ се придържа повече към оригиналната концепция – да бъде просто учителят по „женственост“ и етикет на Никита, нещо като майката на Отдела, но сценаристите бързо надрасват прототипа и я развиват като гениална машина, по-брутална и от Директора. Тя ръководи мъченията и манипулациите, планира много от мисиите, гледайки на агентите като на пешки върху шахматната дъска, но и не можем да я обвиним в прекален егоизъм, защото често използва самата себе си по същия начин, когато ситуацията го изисква. Важен е не индивидът, а Отделът и мисията. Директорът и Маделин са ни любимите персонажи в сериала. Също постоянно присъстващи в историята лица са Бъркоф – местният хакер, както и Уолтър – симпатичният дядо, който раздава оръжията и е единственият в Отдела, позволяващ си да се усмихва и да бъде любезен.

Като цяло сериалът запазва добро качество почти през цялото време, макар и да му отнема известно време да стигне силния си период, а в последните серии вече да се надскача и да губи основата под краката си. Но от средата на първи сезон почти до края на четвърти е много силен. Самостоятелните серии обикновено са по-добри от митологичните и са пълни с обрати и интригуващи сюжети. Многократно и задълбочено се разглеждат въпросите оправдава ли целта средствата, докъде стигат границите в идеята, че добруването на обществото е по-важно от добруването на индивида, могат ли лоши хора да бъдат добри и могат ли добрите да се наричат добри, ако вършат лоши неща. Да, хората, свикнали да гледат филмчета на Дисни, в които очевидното добро побеждава очевидното зло в един идеален бистър свят, вероятно няма да намерят себе си в „Никита“, но циниците и здравите реалисти имат много какво да извлекат като теми за размисъл. А също има и какво да накефи почитателите на шпионски истории, екшъни и интриги, носталгиците по 90-те години, дори и ценителите на хубавата музика, защото из епизодите такава има много, и то от разнообразни жанрове.

В тази класация двама от редовните автори в SciFi.bg ще ви представят своите 5 любими епизода и взаимно ще си ги коментират. При съвпадения (каквито все пак имаше), епизодът отива в топа на този, който го е оценил по-високо, а другият включва допълнителен в своята класация. Не за всички епизоди има подходящи клипове в youtube, така че на места са използвани сцени от други серии.

5-то място на Драго: 2×10 First mission

Налага се Никита да бъде назначена за лидер на екип, въпреки че все още не е готова за това. Една от избраните за екипа агентки й се опълчва и проявява своеволия. Всички съветват Никита да я препоръча за канселиране, но съвестта й не позволява да стига до такива крайни мерки.

Коментар на Драго: Сериите, в които Никита израства като персонаж, при това в рамките на правилата в Отдела, докато един вид „троли“ началниците си, заемат специално място при мен – може би най-малкото защото аз съм такъв донякъде (надявам се, бивши и настоящи мои шефове да не четат SciFi.bg). Епизодът си има от всичко, включително излизане от комфортната зона, докато се опитваш да останеш верен на себе си, управление на екип и лидерство, и спокойно може да замести много от безсмислените „коучинг“ обучения в днешния корпоративен свят.

Коментар на Петър: Управлението на хора е стресиращо, особено когато хората са опърничави, правилата и твоите шефове те ограничават, а ти се опитваш да направиш така, че всички да са доволни, въпреки че в крайна сметка основно ти носиш отговорност. В този епизод ценни са не само уроците за лидерството и болезненото израстване при Никита, но и сцените между Майкъл и Директора, които наблюдават развитието й и кроят планове да елиминират основната й, според тях, слабост – емоциите. Майкъл отдавна е минал по този път и вече е послушен мениджър, прилагащ стриктно и безскрупулно правилата на организацията, но Никита не се дава лесно. Наистина страхотен епизод със смело развитие на сюжета и зрял, дори мрачен поглед върху тематиката.

5-то място на Петър: 2×08 Darkness Visible

Майкъл и Никита са на мисия в източноевропейска страна, където се води война. По време на изпълнението й попадат на две деца, останали без родителите си. Майкъл предпочита децата да бъдат игнорирани, но Никита все пак се опитва да ги спаси, макар и това да застрашава изпълнението на мисията.

Коментар на Петър: Тук нямаме шокиращи обрати и изпълнени с напрежение интриги, но пък имаме много емоционална история. Оставени без пряк надзор, Майкъл и Никита могат да си позволят известни отклонения от мисията, но Отделът не толерира нищо по-малко от съвършенство. Същевременно е много трудно да си сред страдащи хора и да не направиш нищо, за да им помогнеш. Интересно е да гледаме двамата главни герои извън металните коридори и строгите погледи на Директора и Маделин, като именно времето, прекарано навън, прави финалната сцена със завръщането им след мисията и възможния за двузначно разбиране епилог още по-ефектни. Б-историята с Бъркоф, който се чуди дали да изпорти на Маделин нелегалните дейности на приятелката си, също не е лоша.

Коментар на Драго: Серията е странно актуална дори към момента, което може би идва да ни покаже, че не сме се развили особено много в последните 25 години. За мен лично е твърде предсказуема за стандартите на сериала, но пък да кажем, че се вписва в цялостното качество на сезона.

4-то място на Драго: 1×15 Obsessed

Единственият начин за Отдела да се добере до сейфа с документите на злодея е през жена му, а тя е систематично унижавана и насилвана и се страхува от него. Майкъл и Никита изиграват съществена роля в манипулирането й, за да я обърнат срещу него – тя се преструва на фитнес инструктор, а той – на влюбен в нея.

Коментар на Драго: Лично за мен, този епизод поставя началото на сериала такъв, какъвто си го познаваме в най-добрите му моменти. И, ако не се лъжа, е единствената серия със своеобразно продължение в следващия сезон. Гостуващите персонажи са може би едни от най-добрите в целия сериал, а развитието на самата история умело сменя шпионския фокус към добре балансирана драма, с привидно „щастлив“ край и възможност за ново начало. А включването на „#1 Crush” на Garbage в саундтрака е също доста подходящо за цялата атмосфера на епизода.

Коментар на Петър: Съгласен съм, че това е най-силната серия в първи сезон, а и се превръща в пример, който да бъде следван и надграждан в следващите сезони. Майкъл показва колко добър актьор и изкусен манипулатор може да бъде, а Никита успява да сдържа емоциите си, въпреки че не е никак лесно да го играе сводник на мъжа, към когото има чувства, както и да участва в разбиването на сърцето на добра и крехка жена, познавала само разочарования и страх през целия си живот. И да, саундтракът на серията е много силен и подсилва емоционалния му заряд.

4-то място на Петър: 3×06 Love and Country

Бившата съпруга на Директора сега е омъжена за влиятелен политик, на когото обаче работата може би не е чиста. Докато Никита съблазнява политика, Маделин докарва жената до лудост, за да бъде използвана в разкриването му. Но дали всичко това е наистина необходимо на мисията или става дума просто за лична вендета на Директора?

Коментар на Петър: Не съм съгласен с оценката на Драго по-долу – за мен епизодът си е свеж, държи в напрежение, има силни емоционален заряд и интриги и е достатъчно иновативен. Да, имам слабост към епизодите с по-стабилно участие на Директора и Маделин, но не мисля, че това ми е повлияло твърде много, за да включа Love and Country в класацията си. Признавам, че има повтарящи се елементи както от In Between, така и от Obsessed, но употребата им е добра. Имаме чудесна актьорска игра от гостуващата актриса, надлъгване и обтегнати отношения между Никита, Маделин и Директора, като първите две са в шпионския си разгар, а по средата са хванати една невинна жена и един потенциално невинен, дори добър и полезен за обществото мъж – до последно не се знае, дали има истина в подозренията, че е свързан с терористи, но Отделът първо стреля, после пита и хич не се интересува колко невинни ще бъдат пометени в мисията му.

Коментар на Драго: Логическото продължение на In Between, но този път с разменени роли, за радост на феновете на Маделин. Ефективен епизод, който обаче върви по шаблона на предшественика си и не смее да поеме риск да излезе извън него. На този етап от продукцията, след порядъчно количество епизоди, зрителите малко или много са подготвени какво да очакват, докато самата серия имаше възможност да предложи изненади, но не се възползва по най-добрия начин.

3-то място на Драго: 2×18 Off Profile

В Отдела има ново попълнение – профайлърката Андреа. Първоначално тя и Майкъл са в конфликт, но постепенно между тях се заражда нещо повече. Ще успее ли Майкъл да стигне до сърцето на студената красавица и какво всъщност смята той да прави, когато стигне там? Междувременно Никита отново трябва да се въздържа от емоции и намеси докато наблюдава случващото се, а Директора и Маделин опитват да убедят Уолтър да излъже в тяхна полза пред Надзора, въпреки че неотдавна са канселирали годеницата му.

Коментар на Драго: По принцип не си падам по любовни истории, но явно при „Никита“ ситуацията е малко по-различна. Независимо, че е разтягано до досадни и понякога нелогични размери в хода на сериала, Майкъл и Никита са си създадени един за друг и в този епизод това е показано в целия му блясък, и най-важното – в точното количество. Лудата жена по средата е просто бонус. Развитието на самите обрати все още се прави с мярка, така че човек не се чувства излъган от прекомерно натрупване на шокови моменти и нескопосаното им обяснение след това.

Коментар на Петър: Тук и А, и Б-историите са силни, но нито една от тях не ми се стори достатъчно впечатляваща, за да вкара епизода в моя топ 5. Иначе епизодът си е много добър – удоволствие е да гледаш как Андреа става жертва на самата себе си, а Директора и Маделин опитват различни подходи за замазване на последиците, които понякога се появяват от типичните за тях похвати за справяне с проблемите.

3-то място на Петър: 2×05 New Regime

Директорът е прострелян и ляга на смъртен одър. Новият Директор избира Никита за своя заместница, защото си мисли, че може да я контролира и съблазни с обещание за повече власт, което никак не се връзва с плановете на Маделин.

Коментар на Петър: Най-запомнящите се епизоди от сериала са тези, в които Отделът минава през някаква криза и всички персонажи са повлияни силно от нея. Новият Директор далеч не е по-добър от стария, но дава на Никита възможност за власт и отмъщение над хората, държащи я практически в робство. Така тя разкрива някои неприятни черти на характера си и сякаш не успява да се възползва от възможността по най-добрия начин, което пък поставя отношенията й с Майкъл на кантар. Междувременно Маделин е в още по-стресова ситуация, не само защото има симпатии към Пол и не иска да го загуби, не само защото Отдела, на който тя безпрекословно служи, е застрашен от влошаване на ефективността, но и защото собствените й живот и позиция висят на косъм – и то заради някаква амбициозна руса кифла, която до вчера не е знаела как се държи пистолет, а днес неумело се преструва, че има дори бегла представа какво върши. Много ясно, че няма да я бъде тая!

Коментар на Драго: Страхотен епизод, с множество важни уроци за зрителя – от това да имаш характера и разума да избереш по-малкото зло, до какви биха били последиците, ако все още не си готов да се справиш с хубавите неща, които навлизат изведнъж и по много в живота ти. Шпионската част е по-скоро стандарна, но тя остава на втори план така или иначе.

2-ро място на Драго: 4×14 Line in the Sand

Бъркоф мисли, че е открил Кардинала – предводителя на Червена клетка, най-големия враг на Отдела. Но Хилинджър е убеден, че Бъркоф греши. От резултата от мисията зависи бъдещето на Отдела.

Коментар на Драго: Още едно бижу от втората половина на четърти сезон. Залогът за всички е на максимум и трябва да се вземат трудни решения. Няма да е лъжа, ако кажа, че едни от любимите ми моменти в сериала са тези, в които основните персонажи загърбват личните си чувства и драми, доверяват се един на друг и работят заедно на 100% в името на конкретната цел (в случая собственото им оцеляване). Имаше нещо подобно в Innocent от първия сезон, но тук е пресъздадено по много по-завлядяващ начин, с по-правдоподобна история и, разбира се, обрати.

Коментар на Петър: Великолепен епизод, който се развива на високи обороти и с високо напрежение. Враждата между Бъркоф и Хилинджър придобива епични размери, като в нея се преплита и враждата между Директора и Джордж. Интриги, обрати и предателства в изобилие, а нашата групичка главни герои се сплотява срещу общия враг (макар и да е готова да се отърве от един от най-ценните си членове минути по-рано). Уви, колкото и добър да е епизодът, той е и превратният момент в развитието на общата история – разкритието на господин Джоунс е първият от големите абсурди, които белязват последните епизоди. За щастие, всичко без тези няколко секунди от епизода, е чудесно, така че и аз включвам серията в топа си.

2-ро място на Петър: 2×20 In Between

По време на една от мисиите Никита попада на бивш агент от Отдела, който от години се опитва да се върне (или може би лъже?). Оказва се, че Директорът има основателна причина да го държи надалеч – възможно е този човек да разруши връзката му с Маделин.

Коментар на Петър: Епизодът грабва със силна сцена още в самото начало, а след това представя мистерия, която се разгръща пласт по пласт, докато стигне до силен финал. Звездата на епизода е любимата ми Маделин, която за пореден път трябва да се прояви като хладнокръвна безмилостна кучка и да направи лична саможертва в името на Отдела, въпреки че Директора най-накрая се компрометира и намира начин да я отврати от себе си. Недоверие има и между Никита и Майкъл – колкото и да се обичат, Отдела ги е научил да си траят, за да не си изпатят – затова тя така и не му казва в какво се е набъркала и как е получила две противоречащи си заповеди от двамата шефове. Черешката на тортата е второстепенната история със съседката Карла и зловещия й приятел (който вече се е появявал във фона на сцени от предишни епизоди) и използването на това екранно време за загатването на големия финал на сезона.

Коментар на Драго: Независимо, че сериите от средата до края на четвърти сезон са кулминацията на сериала, втори си остава може би най-добър и консистентен откъм качество. Идеята някой да иска да се върне в Отдела е изненадваща в положителен смисъл за зрителите като начало, но истинския хит си остава, разбира се, фокусът върху отношенията и персонажите на Маделин и Директора, които може би не са толкова дисциплинирани, колкото изглеждат.

1-во място на Драго: 4×16 Catch a Falling Star

Сателит, на който е качена ценна информация, се разбива в затънтено американско градче, а Майкъл и Никита са пратени да разследват. Местните ги посрещат радушно, но започват да се държат доста странно.

Коментар на Драго: Имам странното усещане, че екипът е разбрал, че ще ги спират някъде около средата на 4-ти сезон и, предвид че няма какво да губят, това е отприщило сериозна креативно-експериментаторска вълна. Епизодът ни пренася в малко идилично градче, с леко странни жители и мистериозна атмосфера, клоняща към хорър и паранормални отенъци, без да се компрометира самата концепция на сериала. Да, в един момент, човек може да си помисли, че гледа „Зоната на здрача“, и въпреки това сценарият не ни отвежда там напълно, а просто взема най-доброто от подобен завой и го превключва в режим „Никита“. Шпионската част от нещата също е на ниво, при това с адекватни обрати, нещо което липсва от време на време след втория сезон. Истински епизод-изненада малко преди края.

Коментар на Петър: Съгласен съм с усещането на Драго, като аз лично бих отбелязал с висока оценка и второстепенната история на заместника на Бъркоф – момчето явно е умно и ще се справя не по-зле от него, но тези му качества в точно този епизод се оказват причина да бъде набързо премахнато от уравнението. Намирам и комедиен елемент в американските селяни и разкриването на истината за тях. Силен момент е финалът, в който Никита и Майкъл отново надминават всички очаквания и оцеляват, въпреки че както враговете, така и шефовете им са се постарали това да не се случи. В епилога пък имаме почти завръщане на мъртвец. Да, този епизод видимо е след повратната точка, в която абсурдите стават твърде много, но все пак е удоволствие да се гледа.

1-во място на Петър: 4×19 Time Out of Mind

Поредната мисия на Никита изисква от нея да влезе в лудница – но за да е по-достоверно присъствието й там, Отдела наистина я подлудява. Кое е реално и кое е лъжа в следващите събития?

Коментар на Петър: Сред голямата конкуренция от добри епизоди, този се пребори за първото ми място по няколко причини. Първо, лудостта е интересна тема и е добър начин да изследваш някой герой – разбиваш го и събираш наново частите, за да го опознаеш по-добре. Второ, серията е поместена след редица много добри епизоди, в които Никита го играе третостепенен персонаж, а тук се завръща в главната роля по бомбастичен начин, като на всичкото отгоре отражението от този епизод върху психиката й може да се приеме, че служи за катализатор на събитията в следващите епизоди. Трето, отново намират начин да вкарат интересни обрати 80 и нещо серии след началото на сериала. Четвърто, имаме доста хорър, въпреки че La Femme Nikita не е в този жанр – това разчупва нещата, изненадва и впечатлява. Никита се движи между халюцинации и реалност, тя хем не е много сигурна какво точно се случва и какво върши, хем продължава да работи по мисията. Отново имаме и невинна жертва, на която да съчувстваме – поредната, на която животът ще бъде оставен в развалини, защото се е оказала близка до някой важен престъпник. Никита безмилостно троши психиката на болното момче, докато междувременно е разрушена и нейната собствена. Цялата мисия носи потенциала да бъде последната за Никита – възможно е никога да не се възстанови от издевателствата над съзнанието й, възможно е дори Отделът да я изостави в лудницата завинаги – няма да е първият агент захвърлен като парцал след употребата му за някоя мисия. Любима сцена ми е тази, в която Маделин инструктира халюциниращата Никита през слушалката какво да прави. В момента, в който получава заповед да канселира медицинската сестра, Никита се засмива, а при повтарянето й се превръща в терминатор. В този момент виждаме колко дълбоко в подсъзнанието й се е отпечатал Отделът след 4 години в него – в първите сезони такава сцена не би била възможна. Съгласен съм с критиката на Драго по-долу, но цялостното усещане, нестандартният сюжет и емоционалният заряд на епизода са ми достатъчни, за да ми бъде любим въпреки валидността й.

Коментар на Драго: Концепцията на самата серия позволява почти безгранична креативност и екипът се възползва от това по най-оптималния начин. В един момент, обаче, като че ли позацикля малко самият темп на развитие, а и можеше да позасилят малко вътрешните демони на Никита, психо-хорър елементите и атмосферата. Самият край е по-скоро предсказуем, но да приемем, че върши работа.

А ето и епизодите, които допълват класациите до топ 10 и на двамата – без да уточняваме на кого са любими и на кое точно място са, а в хронологичен ред:

1×10 Choice
1×19 Voices
2×06 Mandatory Refusal
2×19 Last Night
3×14 Hand to Hand
3×16 I remember Paris
3×19 Any Means Necessary
3×20 Three Eyed Turtle
4×07 Sympathy for the devil
4×17 Sleeping with the Enemy