Старо, но златно: Фарскейп

Продължаваме поредицата „Старо, но златно“ – за сериали, излъчвани преди поне 20 години, които са толкова добри, че заслужават да бъдат помнени вечно. В тази рубрика разгледахме „Вавилон 5“, а в подобен стил сме представяли и „Бойна звезда Галактика“.

Време е за един друг много, много специален сериал от нашите младини – Farscape.

За какво става дума във Farscape?

„Фарскейп“ разказва за американския космонавт Джон Крайтън, чийто експериментален полет се развива доста неочаквано – совалката му попада в червеева дупка и се озовава на другия край на галактиката. И то по време на космическа битка! Левиатанът Моя е жив космически кораб, поробен от Умиротворителите и използван за транспорт на затворници. Тя и екипажът й бягат от капитан Крейс, който е натоварен със задачата да ги върне. Джон попада на кораба и се присъединява към колоритните му обитатели. След което преживява с тях 4 (и половина) сезона приключения, като в един момент се озовава в центъра на междугалактически конфликт.

Формулата за успех на „Фарскейп“ е сравнително простичка в основата си, но гениална. Имаме човек, с когото можем лесно да се идентифицираме. През неговите очи опознаваме голяма вселена, пълна с най-разнообразни извънземни раси и персонажи. По обясними причини, най-широко представени са умиротворителите – досущ приличащи на хора, но с малко по-различна физиология – по-дълъг живот, но непоносимост към жегата. От тях също имаме главен герой – Ерън, която също по принуда се оказва в екипажа на Моя и развива романтична история с Джон (но интересно направена такава, не от сълзливия тип – самата Ерън не е типична женичка, а изкован в битки професионален войник). При наличието на тези два персонажа, които да „заземяват“ доста космическата история, сценаристите си позволяват да направят останалите герои странни и разнообразни, макар и все пак пасващи на някои задължителни архетипи.

Сред тях е Д’Арго, грубият и агресивен мъжки персонаж, който постепенно омеква през годините и се сприятелява с Джон. Той разполага със силно здраво тяло, език, който се изстрелва и изпраща враговете в несвяст, както и доста ценен в боя меч. Имаме Заан, мъдрата лечителка, която внася грация и спокойствие в екипа. Тя е синя, гологлава и всъщност е растение. Райджъл, който съчетава комедийния и вредния персонаж. Дребен бивш крал, който е тотален егоист, но е достатъчно чаровен, а от време на време дори полезен, за да се задържи на Моя. По-късно идва Чиана, която пък е младежкият развратен персонаж. Пилотът на Моя също е интересно създание – той е физически свързан с кораба и я управлява, както и интерпретира нейните мисли и настроения за екипажа. През сезоните идват и си отиват и други интересни герои като Старк, Джул, Норанти и Сикозу. Всеки от изброените принадлежи към различна извънземна раса, всяка със своите отличителни белези, интересни предистория и развитие, както и конкретно място във вселената. Опознаваме ги в продължение на 88 епизода и един голям телевизионен филм с времетраене колкото на 4 епизода.

През цялото време обаче оставаме фокусирани върху Джон, който е нашите очи, уши и емоционален център в историята. Основната мотивация на Джон в началото е просто да се ориентира къде е попаднал, да оцелее в тази странна изобилстваща от врагове вселена и, евентуално, да се върне на Земята. Постепенно обаче трупането му на опит и знания го превръща в основен играч в междугалактически конфликт, а мисията му се превръща в това да опази Земята от опасностите, дебнещи в космоса, и, колкото и банално да звучи, да спаси галактиката от унищожителна война, като така осигури спокойствие за себе си и близките си. Нашата малка синя планета не би имала никакъв шанс срещу почти никоя от расите в развитата част на галактиката.

В началото умиротворителите са основните злодеи, като основното им лице е капитан Крейс. В края на първи сезон се запознаваме със Скорпиус, който разполага със специален статус в тази раса, въпреки че самият той принадлежи към нея само отчасти. В последните сезони важност придобиват скаранците, които успешно съперничат на умиротворителите, а във враждата между двете раси по-малките светове са само пешки. Конфликтът е доста интересен и епичен, подготвян 4 години и достигащ зрелищна кулминация в телевизионния филм Farscape: The Peacekeeper Wars, който завършва сериала. Красотата тук е не само, че самите злодеи са интересни и добре разработени, но и в честите им (но не постоянни) срещи с главните герои. Сюжетът намира начини да ги принуждава да работят заедно за обща цел, което допринася както за целия епос, така и за емоционалния заряд. И докато други сериали се занимават с възходи и падения на империи, тук историческите за галактиката събития се разглеждат не толкова широкомащабно, а по-скоро като интимно отражение върху главните герои и резултат на техните лични избори.

Защо „Фарскейп“ е велик сериал?

Вече представихме великолепно разработените персонажи, всеки от които си има история, развитие и е интересен сам по себе си, а отношенията помежду им само ги правят още по-интересни и ангажиращи вниманието. Такъв успех с персонажите се постига трудно. Но да продължим нататък с хвалбите, защото само добра история и интересни герои не са достатъчни за място в Залата на славата в жанра.

„Фарскейп“ заема доста специална ниша в научната фантастика. Някои от концепциите му са познати, по-дълбок анализ обяснява функцията и на повечето други, но все пак сериалът е доста смел в идеите си и отива на места, на които малцина други са пристъпили. Както почти всичко от епохата си, вдъхновен е от „Стар Трек“, но екипажът на Моя няма нищо общо с този на Ентърпрайз. Джон не принадлежи към организирана йерархична структура, в която всеки да има някаква роля, няма капитан, а напротив – това е сбирщина от индивидуалности, в която всеки си има свои разбирания и цели и просто работи с другите, защото няма особено голям избор. Надделява мнозинството, понякога дори с известна бруталност. Приятелствата и отношенията между съжителстващите на кораба същества се формират по-нататък в епизодите. Това прави историята много по-интересна, напрегната и конфликтна, за разлика от „Стар Трек“, където на самия кораб си е направо скучно, тъй като всички имат една цел и всеки си има точно място в структурата. Тук, напротив, йерархичната структура е при умиротворителите, които са злодеите. Та, откъм индивидуалност на героите и мотивацията им, наподобява и „Вавилон 5“ – още повече, и двата сериала успяват добре да комбинират обща епична история с епизодични приключения. Но пък с него разликата е, че далеч няма толкова политика и корабът не е застопорен на едно място. На Моя не са се събрали дипломати от цялата вселена, които да решават съдби на цели светове, а просто хора, попаднали там случайно и търсещи начин да оцелеят. По живия космически кораб и дисфункционалния екипаж от случайно събрани и трудно разбиращи се индивидуалности прилича на „Лекс“, но пък „Лекс“ е доста по-скромен откъм бюджет и на моменти прекалява със странностите и сатирата, докато „Фарскейп“ се придържа в рамките на сравнително реалистичното, но същевременно успява да докара доста извънземна атмосфера – както визуално (с декори и режисура), така и откъм озвучаване (странен саундтрак и постоянно наличие на фонови звуци от живия космически кораб). „Лекс“ бие откъм саундтрак и експерименталност, но определено не откъм визия и издържаност.

Именно тази извънземна атмосфера е сред най-големите предимства на „Фарскейп“, като тук бурни аплодисменти заслужават работилницата на Джим Хенсън и гримьорите. На „Стар Трек“ му се разминава с рисуване на две-три чертички по челата и/или носовете на актьорите, за да получи различна извънземна раса. Тук имаме наистина смел дизайн. Въпреки че пак почти всички са хуманоидни, те се отличават значително с множество цветове, протези и аниматроника. Нещо повече, имаме сравнително грозновати актьори, които благодарение на извънземния грим са превърнати в произведения на изкуството. „Фарскейп“ почти задължително участва в класации на секси извънземни жени, както и на сините такива. За реализацията на по-странните извънземни пък се използват кукли, които обаче изглеждат наистина живо и достоверно. Има и доста роботи, като ДРД-тата на Моя печелят първенството в тази област.

Друг интересен аспект на Farscape е мястото на фантазиите и емоционалното състояние на Крайтън в общия сюжет. Въпреки че не съм фен на прекъсването на основната история за отскачане в ума на главния герой, където той си говори с менталния клонинг на Скорпиус, често в комедийна обстановка, оценявам опита на сценаристите да постигнат още повече разнообразие и изненада. Тези сцени също така помагат за по-дълбоко вникване в психиката на Крайтън, по-интересно представяне на необходимата за историята експозиция, както и дават възможност на екипа зад кадър да си прави експерименти (с кулминация в епизода с анимациите тип Looney Tunes, който или ще ненавиждате, или ще обожавате – феновете са разделени).

Трябва да се признае на „Фарскейп“, че е остарял доста добре. Като за сериал, започнал през 1999 година, визуално той все още изглежда превъзходно, особено в сезоните след първи. Има си сериозно количество битки, престрелки и преследвания, космическите анимации са на ниво. Среща се някои по-стестовен декор от време на време, но дори и при него си личат старанието и идеята. Смея да твърдя, че „Фарскейп“ е най-красивата научна фантастика за времето си, че и малко след това. Личи си, че Джеймс Гън го е гледал и се е вдъхновявал от него, когато е правил „Пазители на галактиката“.

Всички тези постижения са още по-специални, като вземем предвид, че сериалът е австралийски, а не американски. Това вероятно му помага да постигне отличителните си визия и атмосфера, но все пак представлява трудност, тъй като екипът е по-неопитен в сравнение с американските продукции (което пък компенсира с повече старание и креативност).

Има ли шанс за подновяване, продължение или римейк?

При легендарните стари сериали този въпрос се задава задължително. Толкова много от тях бяха пренаправени с нови версии, разклонени в спин-офи или направо продължени с нови сезони с престарелите актьори. Дори при „Вавилон 5“ дадох прогноза, че римейк е много малко вероятен, а ето, че вече се разработва такъв. Така че никога няма да казвам никога.

Към момента обаче не се работи по нищо подобно. По едно време се появиха слухове за своеобразно продължение, което да се фокусира върху сина на Джон и Ерън и неговите приключения 20 години по-късно. Те обаче отмряха. Уви, тъй като продукцията не е американска и, колкото и да е обичана от феновете си, не се ползва с достатъчно широка популярност, едва ли американските продуценти ще се избият да я съживяват и модернизират. В родната й Австралия пък не са чак толкова луди по римейковете, колкото в САЩ. Така че засега планове за нови епизоди под каквато и да е форма няма и няма сериозни изгледи. Още повече, оригиналният сериал си е достатъчно добър и прилично изглеждащ, за да не се налага нова версия. Много е вероятно, ако някой се захване с такова добро дело, да постигне по-лош резултат от този на предшествениците му в началото на века. Затова е по-добре и да не се опитва.

Горещо препоръчвам „Фарскейп“ на всички почитатели на научната фантастика. Той съчетава възможно най-доброто и масово атрактивното от жанра, като същевременно успява да се отличи сред съвременниците си. Вярвам, че единствената причина да не е по-популярен и римейкван сто пъти, е времето, в което излиза. Тогава научната фантастика просто не е толкова популярна и е доминирана от „Стар Трек“. Ако сериалът беше излязъл днес, убеден съм, че щеше да бъде феноменален хит. От друга страна, времето му помага да постигне идеалния баланс между обща история и епизодични приключения – именно тогава сериалите започват прехода от тотално разделени „чудовища на седмицата“ към свързан общ сюжет и за Farscape се получава перфектно – хем по-спокойно изучаване на богатата вселена в началото в различни нейни аспекти, хем постепенно натрупване на напрежение и значимост за големия епос в края.

Сценаристите успяват да създадат богата вселена с великолепни персонажи и епичен сюжет, но също така да експериментират и да вкарват хумор тук и там. Признавам, че първи сезон е по-архаичен на вид, а пък в четвърти историята започва да губи пара, така че не е перфектен от край до край. Но пък моят личен фаворит е трети сезон, когато се доближават до съвършенството. Там, поради натрупаното количество персонажи, дори взимат смелото решение да разделят екипажа на два различни кораба и да редуват епизоди – ту на единия, ту на другия. Но пък по хитър начин вкарват Джон Крайтън и в двете половини, като така го развиват в два различни аспекта. Историята все още е свежа и много интересна, а бюджетът и декорите вече са на оптимално ниво. След четвърти сезон сериалът е спрян, но година и половина по-късно все пак е завършен с минисериал / телевизионен филм по доста добър начин. Въпреки че повечето фенове биха се радвали на повече епизоди и сезони, според мен количеството е идеално – повече екранно време само би разводнило историята и намалило качеството.

Така или иначе, „Фарскейп“ е страхотен сериал, ярък представител на Златната ера на телевизионната научна фантастика. Дори днес е много трудно да се открие сериал с толкова оригиналност, внимание към детайла, смелост и размах. Ако все още не сте го гледали и преживяването ви предстои, то аз ви завиждам искрено, че тепърва ще навлизате и потъвате в тази прекрасна вселена, белязала не само тийнейджърските ми години, но и жанра като цяло.