Завръщане в обърнатия свят

Миналата година Netflix ни поднесоха страхотна изненада – без никаква реклама пуснаха страхотния сериал Stranger Things, върнаха ни в детството, уплашиха ни, трогнаха ни и ни разсмяха. Нямаше как „Странни неща“ да не получи втори сезон, а съвсем наскоро потвърдиха и трети, което не изненада никого. Тазгодишните серии бяха сред най-очакваните продукции на стрийминг-гиганта. Отговориха ли новите епизоди на големите очаквания? Успяха ли да възпроизведат магията от миналата година? Може би дори да подобрят качеството? Или пък, като повечето сериали, тръгнаха по неизбежния път надолу?

Трудно би било за Stranger Things да надскочи първия си сезон, защото той и без друго беше доста близо до съвършенството. Постави си нелеката задача да създаде история, която едновременно да е достатъчно достоверна, да комбинира хорър, драма и комедия, и да играе по струните на носталгията на зрителите си. И успя. Какво повече да искаме, освен следващите серии да постигат същото. За щастие, втори сезон разполага със същата магия. Отново не се препоръчва да го гледате нощем, камо ли преди делник – не защото ще ви уплаши особено, а защото ще ви зариби и ще го гледате до 6 сутринта, а после цял ден ще сте зомбирани. Отново играе по същите струни на зрителя и успява да постигне всичките си цели, без да е кой знае колко оригинален или нестандартен.

Децата продължават да са на място, вероятно защото и братята Дафър (сценаристи и режисьори) изстискват максималното от тях. Лесно е да си обясним защо са толкова харесвани – сериалът прави така, че зрителят да вижда себе си на тяхно място, изживявайки чрез приключенията им недоизживяното си детство и забравяйки за лошите моменти от порастването. Персонажите са добре разработени и реалистични, макар и с някои малки изключения – твърде много се набутват в опасни ситуации, които се развиват твърде добре за тях (в нормалния свят, ако взема да си гледам бебе-чудовище у нас и то изяде котката ми, не само че няма да мога да баламосам майка ми, но и няма да се размина само с мъмрене от приятелите, а по-скоро с отхапана ръка). Но не е единствено умелата манипулация на сценаристите, децата-актьори наистина имат талант (особено Боби Мили Браун – Единадесет/Джейн) и чар (Гейтън Матаразо – Дъстин). Ноа Шнап пък (Уил) си навакса за липсата през повечето от първи сезон, като получи повече екранно време и възможности за изява във втори, с които се справи напълно адекватно.

При гимназистите Джо Кийри (Стийв) отново открадна светлината на прожектора, предимно заради това колко свестен е героят му. Всъщност, от хулиганското му минало тази година нямаше и следа. Новите попълнения са на ниво, като Декър Монтгомъри (новият хулиган, Били) се откроява като особено дразнещ, но дори и той печели малко разбиране и съчувствие, засега само от зрителя, със сцената, обясняваща поведението му от последния епизод.

От големите, Уинона Райдър (на младини помагаше на Елън Рипли като андроид в „Пришълецът: Завръщането“) получи шанс тази година да играе с повече от две физиономии (ревяща и разреваваща се), което й се отрази много добре. Дейвид Харбър (следващия „Хелбой“) също показа малко повече емоции, благодарение на неочакваното събиране на героя му с Единадесет. При новите попълнения Шон Астин (Сам от „Властелина на пръстените“) си изпълни задачата, която изглеждаше ясна от самото начало на сезона, а Пол Рийзър тепърва ще разкрива какви тайни крие още д-р Оуенс – със сигурност са много. Впрочем, Рийзър е изрично поканен от братята Дафър, тъй като много са харесали ролята му в „Пришълеца 2“. Там той също беше уж добър доктор, който в последствие се оказа гадина. Тук нали никой не си е помислил, че докторът остана в превзетата от зверове лаборатория, само за да напътства добрия Боб? И че раничката на крака му след срещата с деми-куче, вместо изяждане на половината торс като при всички останали, е щастлива случайност?

Макар и да не може да се похвали с особено непредвидими обрати, „Странни неща“ е издържан в най-добрите традиции на жанра. Продължава да черпи явни вдъхновения от културните феномени на близкото минало, включително писателите Стивън Кинг и Хауърд Лъвкрафт, филмите „Пришълеца“, „Терминатор“ и „Извънземното“, та дори и комиксите Х-мен. Братята Дафър се доказват за пореден път като абсолютни професионалисти, които знаят точно какво правят и са перфектни за работата си. Като сценарии и режисура, те почти не правят грешки, а дори и да направят, лесно можем да разберем защо са взели точно това решение. Визирам например по-бавните първи епизоди или излишно натрапената за пореден път аналогия между голямото чудовище и майнд флейъра от Dungeons & Dragons. Или пък силно критикувания седми епизод, който мнозина намериха за разтягане на локуми и дразнещо разсейване от най-интересния клифхенгър до момента, но аз лично харесах и не видях нищо нередно в него.

Музиката е от големите плюсове на сериала. Макар и явно вдъхновена от Джон Карпентър, тя не отива съвсем към „крадена“, а и има ли значение кой точно как точно я е измислил, щом работи толкова добре. Половината усещане за носталгия идва от нея, тя придава на сцените много повече дълбочина и епичност, отколкото всъщност имат. Ако някой ден правя класация за сериали, които не биха били и наполовина толкова успешни без саундтраците си, този ще е сред тях.

https://www.youtube.com/watch?v=vgS2L7WPIO4

Какво да очакваме от „Странни неща“ в следващите му сезони? Засега е потвърден само трети, въпреки че братята Дафър мислят и за четвърти (и би било шокиращо да не го получат). Втори сезон остави някои въпроси без отговор, като например жив ли е наистина злият доктор Бренър (най-вероятно да, нищо че уж беше изяден от деми-горгон) и колко още братя и сестри имат Джейн и Кали – дори Единадесет да е последната, имаме още 9 деца, за които не знаем нищо. Осем най-вероятно ще се завърне, макар че не е на 100% сигурно. Заразени ли са Дъстин и Хопър с нещо, след като уродливото създание им пръсна бели пухове право в лицето? Може би не, но е подозрително колко много внимание се отдели на този органичен спринклер… Огромното чудовище, за чието устройство и способности научихме съвсем малко, сигурно отново ще бъде голямата заплаха за бъдещ сезон – може би дори този път ще успее да влезе в нашия свят. Но братята Дафър неведнъж са казвали, че е възможно след края на сериала, природата и устройството на Обърнатия свят да останат неясни, така че не бива да се надяваме на подробни обяснения.

Важното е, че сценаристите се доказаха като способни да поддържат нивото си, а някои дори смятат, че втори сезон е бил по-добър от първи. Това вече ни дава сериозни основания да очакваме сериалът да задържи качеството си до края, когато и да дойде той.

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Отличен (5.63)