Федора под лампата

Поради приятелските си отношения с автора на книгата не съм сигурна, че мога да дам напълно обективно мнение за нея, но ще опитам.

Следя проекта от 2011 година, може би от самото му начало и бях един от бета-читателите на романа. Той смени заглавието си два пъти – започна от „Федора под лампата“, мина през „Последният ординарец“ и стигна до финалното „Космически залог“. Имаше промени и в съдържанието. След като я обсъдихме по време на една от писателските работилници, на които сме ходили заедно с автора, той реши да се саморедактира и някои от нещата в книжното издание са нови и за мен.

„Космически залог“ е издание на „Лавици“, сравнително ново издателство на пазара, което започна, ако си спомням точно, с книжки с вицове. За съжаление, издателите обективно не са си свършили работата – книгата няма редактор, от какъвто на места много се нуждае, а ужасните полета от по максимум сантиментър са първото нещо, което се набива в очите на всеки нов читател. Освен това, въпреки че в редакорското каре има посочен коректор, в изданието се наблюдават и множество коректорски грешки.

Книгата е космическа ретро-фантастика с голяма доза екшън и на места може да се оприличи на компютърна игра или на историята на такава игра. Може би защото Виктор (или Дрейк Вато) е голям фен на игрите. Главният герой, наемник с емблематична шапка (въпросната федора), получава опасна поръчка, за която му е обещан голям хонорар. Поръчката се състои в това да открадне компютър (лаптоп) от военизирана организация, която очевидно го е свила от друго място. С помощта на същество от расата найт (нещо като хуманоиден вълк) на име Ларл, той щурмува щаб-квартирата на огранизацията, само за да открие, че вместо компютър са му пробутали кутията на компютъра. За капак на всичко двамата намират поръчителя си с куршум в главата и цялата армия на окупаторите (расата, завладяла Галактиката) изглежда е по петите им.

Това е само началото на книгата. Сюжетът определено е интересен, а интригата се разплита чак накрая. „Космически залог“ стои доста по-високо от много други дебюти на млади български писатели, излизали в последните години и определено не е купчина глупости, която читателят да иска да захвърли към стената. Чете се леко и приятно и определено я препоръчвам. Темпото върви сравнително равномерно, не хвърчи и не се бави, което е хубаво (в първия вариант на ръкописа темпото се забързваше ужасно много след средата, но тук е оправено). Героите като цяло са симпатични, макар на повечето да не е отделено много място за разгръщане на характера. Има и две любовни истории, но няма да издавам какво се случва с участващите в тях.

Хубаво е, че има женски персонажи, които не стоят там, само за да има в кого да се влюбят героите. Риз, същество-кръстоска между бозайник и влечуго от женски пол, заема основна роля във всичкото търчане и пукотевица. Нейната специалност е работа с всякаква електроника и компютри. Лидия, от друга страна, е човек и дипломат и я срещаме само два-три пъти в книгата, обикновено в особено критични за героите моменти.

Друг от героите, Марк, човек от фракцията на арсеналистите, има забавен акцент и изгряващи командирски способности, което го прави симпатичен на читателите. Последният от шайката е Гакар от расата на драксатите – огромно чудовище, което владее „изгубените умения“, но е на страната на нашите хора и трябва да ги пази от другите като него.

Хубаво е, че има много нови разумни раси, измислени от автора, както и специфична флора и фауна, характерна за планетата, на която се развива действието. Техните названия са се вкоренили и в говора на местните, например „един джагръф разстояние“, „по рекстразите“ и прочие.

Корицата е приятна и като цяло пасва на съдържанието. Правена е по поръчка от художниците Георги Яначков и Никола Йорданов, част от екипа, отговорен за осъществяване на настолните игри Bright Future и A Place in the Sun. Виктор също е участвал в измислянето на концепцията й.

За съжаление, „Космически залог“ има и много недостатъци. Един от тях е заглавието – нищо незначещо клише, което спокойно може да бъде отминато на книжния рафт, ако читателят не знае за какво става въпрос. Друг очевиден минус е, че Виктор е работил без редактор и това си личи. В книгата съществуват например изрази като „навехнати кости“, „обливаше навсякъде своя алуминиев звук“, „чух мощния куршум на револвера си как отскочи от металните стени“, „температурата беше гореща“, „прицелих револвера си“, „луминисценция на слънце“, „рекох към никого конкретно“, „усетих невидимо налягане“. За някои от изразите може да се спори, че не са толкова зле, но не са и толкова добре, особено като се вземе предвид контекстът.

Романът има и концептуални проблеми. В един момент се разбира, че героите търсят планетарен звездолет (космически кораб с размер на планета), който ще реши всичките проблеми с чуждата окупация и изобщо всички проблеми на Галактиката. Звездолет. Един. Колкото и да е голям, този звездолет не представлява особена опасност за когото и да било, особено ако няма какво да го защитава. В един момент този звездолет беше обстрелван от един дреднаут. Добре, ами ако бяха десет дреднаута, сто дреднаута? Щом наште хора могат да преодолеят защитите му, значи и противникът може. Тук не става въпрос за армия, а за един голям кораб. Защо просто лошковците не изчакаха нашите шепа герои да се качат на него, след което да го проследят и пленят? Те имат технологията и обучения персонал. Даже не беше нужно да го разрушават, можеше да си го вземат и да го ползват.

Друг недостатък, според мен, е езотериката, която играе голяма роля в книгата. Да, всеки иска алтерегото му да е адмирал, обаче повечето сме редници и редовно ни рита сержантската кубинка. В това отношение има малко залитане към така-наречения тип герой Мери Сю (герой, който няма никакви недостатъци и притежава безброй умения, освен това е умен, красив и т.н.), но не е толкова силно изразено, така че се преживява.

„Изгубените умения“ и прочие езотерични характеристики са много добра идея, но героят е сам, окупаторите са много, все ще се намерят няколко човека, за да му приложат едновременно въпросните умения. Не е нужно да е един. А пък и защо да се бият с него? Една спринцовка или малко газ и си го прибират да му сканират мозъка. После могат да го модифицират както си искат или да се оттърват от него. Тук се сблъскваме с обичайния проблем на филмите и книгите със супергерои и суперзлодеи – злодеите са слаби и тъпи и основно симулират дейност, просто за да има „силни“ злодеи, с които да се справят героите. Едно е когато героите (возещи се във военен модел джип) ги преследва изтребител и те успяват да го гръмнат с много усилия. На това може да се повярва. Но когато вече имат супероръжието, лошковците им изпращат един кораб и един човек, които да ги спрат. Ами, не става така. Би трябвало да им пратят поне 20 кораба и един взвод, наблъскан с технологии и изгубени умения, за абордаж. И това е, ако не искат да ги плашат. Не е нужно да са суперсилни поодделно. Важното е да са повече.

Също така, на едно от представянията на книгата в клуба по фантастика „Иван Ефремов“ обсъждахме военните термини и изобщо термините в романа. Има прекалено много терминология, измислена от автора, която спъва действието – например „лежан“, „нолрек“, „щурмовал“, „звездолет“ и прочие. Някои от тези думи са попадение – примерно защо пък диванът да не се казва „лежан“? Подкрепям. „Звездолет“ също е готин термин. Но с някои се е поизхвърлил. Лично аз бих го посъветвала да ги намали малко, за да подобри четивността. Колкото до военните термини, хората в клуб „Ефремов“ разискваха каква е разликата между зенитна установка и гаубица, защо калибърът на револвера на главния герой не може да бъде такъв, какъвто той е посочил (размерът и масата му стават огромни), каква е разликата между пистолет и револвер и много други. Ако Виктор смята да се развива в писането на военна научна фатастика, му препоръчвам да прави повече проучвания и да си намери военен и научен консултант.

Като заключение искам да кажа, че „Космически залог“ е приятен екшън, който не натоварва емоционално и може да се чете за удоволствие. Определено препоръчвам и чакам следващата книга на автора!

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 4,50
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 5
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 3

Общ успех: Мн. добър (4,65)