Обратно към посредствеността

След краткия проблясък миналата седмица The X-Files отново се завръща към посредствеността с четвъртия си епизод. Въпреки наличието на нелош замисъл и лек полъх на хорър от старите серии, 10х04 „Отново вкъщи“ прелива от проблеми, недомислици и зле реализирани идеи. Подозирам скрита намеса на Крис Картър в сценария, тъй като на моменти се усещат хаос в историята и нетипично за персонажите поведение, също като в първи епизод, а в общ план вече започват да се повтарят някои елементи, които говорят за изчерпване на сценаристите едва 4 епизода след завръщането от 15-годишна почивка.

Началото на серията е доста обещаващо – зловещ и грозен изрод разпарчетосва как-му-беше-името от „Бойна звезда Галактика“. Триметровият убиец прилича на кръстоска между иконома на семейство Адамс и голема от епизод 4×15, в добрия ужасяващ смисъл. Още на първото местопрестъпление обаче Скъли е извикана по спешност в болницата, защото майка й е получила инфаркт – оказва се, че сюжетът ще се раздели на две линии, от които едната ще е за лична драма и ще заеме поне 50% от екранното време, без да има кой знае какво да покаже. В крайна сметка, замисълът зад изрода е добър, но много слабо реализиран и недообяснен, а резултатът от драматичната история е доста важен за героите, но с близък до нулевия емоционален заряд за зрителя поради ред причини.

Като плюс на епизода можем да отбележим два елемента – актьорската игра на Джилиан Андерсън, която даде максимума от себе си, за да изцеди каквото може от нескопосания сценарий, както и полъха от старите серии със злодея на епизода. Хорър-сцените, макар малко и мимолетни, бяха достойни за наследството на сериала, а и атмосферата като цяло не беше много далеч.

Като минуси на епизода можем да отбележим не знам колко елементи, защото не мога да броя до толкова, но ще отчета най-тежките. Двете паралелни сюжетни линии са направени така, че уж да се допълват и да си влияят една на друга, но всъщност по-скоро си пречат, защото не си пасват, а и нямат време да се развият адекватно. Дори и да имат, не го използват правилно, защото то просто си лети, нищо не се случва, и накрая се изтупва нещо като финал без усещане за завършек. Не че старите серии са пример за реалистично обяснени случаи или изпипани истории с начало, среда и край, но чак такива претупвания бяха рядкост.

Другият ми голям проблем беше с предъвкването на едни и същи теми. Драмата на Мълдър и Скъли от изоставянето на сина им в 9-ти сезон вече беше добре развита във втория епизод тази година. Поредната доза тръшкане от страна на червенокосата агентка, и то покрай събитие, което би трябвало да е доста по-важно и спешно към момента, не допринесе с абсолютно нищо към вече постигнатото. Може би ако бяхме видели първо този епизод, а след това втори (както е бил първоначалният план), усещането щеше да е различно. Но пък ако бях видял този епизод на мястото на втори щях предварително да се отчая за новия сезон, така че поне това ми беше спестено. Но така или иначе, и в двете серии за Уилям се говори така, сякаш зрителят го чува за първи път и това ще е единственото посвещение на изоставения син, а това не е така. Нямам проблем с вкарването в употреба на 9-годишното наследство на сериала ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, но човек би си помислил, че за толкова време все са оставили и някоя друга недоразвита тема, която да вкарат в шестте епизода сега. При толкова мрънкане за някогашното бебе-телекинезче, което сега сигурно е досаден тийн-телекинез, борещ се за собствен сериал по The CW, по-добре големият клифхенгър в края на сезона да е появата му, защото иначе ще остана с обидното впечатление, че времето ми е безвъзвратно загубено. А и в крайна сметка, ако един сериал се завръща, това трябва да е защото има и нещо ново за казване, а не защото някой иска от него да бърника постоянно в стари рани.

Майката на Скъли беше сравнително важен персонаж в първите години на сериала. Тя подкрепяше дъщеря си в борбата с рака и другите трудни моменти, гледаше й кучето и сина при нужда, винаги се намесваше с точен съвет. Завръщането на актрисата в този епизод обаче е на практика безсмислено, защото не й е дадено нищо за правене. Нито един от братята на Скъли не се появява да подкрепи майка си или сестра си, намекнато е за евентуално наличие на някакви вътрешносемейни драми, но в крайна сметка не се стига до никакво развитие, просто става това, което е ясно, че ще стане. Около цялата драма пък Скъли се държи крайно нетипично за персонажа си – макар и в труден момент, в който човек не е на себе си, Скъли от стария сериал не би се развикала на случайни минувачи (но пък продължава да вика мед. сестрата, колкото и да е симпатична или човешки настроена, с презрителното „Сестра“).

Посланията на епизода също малко ме притесниха, или по-точно липсата на такива. Ясно е, че трябва да уважаваме хората и да не ги третираме като боклуци, но какво всъщност ни каза историята за бездомниците? Не е добре да ги местим, не е добре да печелим на техен гръб, а е най-добре да ги оставим да си бродят из улиците смрадливи и некъпани, да плашат туристите и децата. Ако с моралните си поучения серията беше предложила някакво решение на проблема, нямаше изобщо да споменавам това като недостатък, но сценаристът тук размахва моралистически пръст как не бива да се прави, без да каже как трябва да се прави.

И така, въпреки наличието на някакъв опит за връщане на атмосферата от старите хорър-серии и замисъл за прилично чудовище на седмицата (като това последното е само евентуално, защото то е толкова набързо и скалъпено обяснено, че не е ясно дали е можело по-добре или не се е планирало въобще да се стига до нещо по-съществено), четвърти епизод се класира някъде между първи и втори – по-зле от средняшки, но не чак ужасяващ. За съжаление, от четири серии досега, имаме само една добра, което си е притеснително. Също така, тоталната липса на каквато и да било свързаност между епизодите изглежда странно, при положение че от години в телевизията се работи с общ замисъл и поне минимален преход между епизодите, когато са толкова различни. Ако четете моето ревю преди да гледате епизода обаче, имайте предвид, че повечето чуждестранни критици всъщност са харесали 10х04, така че тук може и да съм малцинство.

Другата седмица май ни очаква нова хумористична серия, поне на базата на трейлъра към нея. Мълдър и Скъли ще се срещнат с млади свои версии (които още отсега изглеждат дразнещи) и ще се опитат да комуникират с терорист-бомбаджия в кома.

https://www.youtube.com/watch?v=EOQgGHaBfAU